ОЩЕ

11-10-2002

от авторите

на "Демокрация"

Online от 1 юли 2002

>>Детонация

Иван Ибришимов

11  октомври 2002

Танци върху жарава пред срещата в Прага

Н

апоследък все по-често оставам с натрапчивото усещане, че привържениците на евроатлантическата интеграция на България са изпаднали в летаргия. Успокоителните сигнали от Вашингтон и някои европейски столици за резултатите от предстоящата среща в Прага, сякаш приспиват иначе характерната за нас, българите, недоверчивост. Забравя се, че в Прага и при най-добро развитие, ще получим само покана за членство в НАТО. Следва двегодишен период, през който всяка от страните–членки на Пакта трябва да ратифицира българското участие. Могат да го ратифицират, но могат и да ни покажат вратата, през която таман плахо ще сме пристъпили. Точно на това се надяват добре известни кръгове в България. Малко факти:

 
  • Режисираният цирк с унищожаването на руските ракети продължава вече три месеца. Естествено – не незабелязано. Още на 21 юли т. г. депутатът от НДСВ Атанас Щерев предупреди в Стара Загора, че “в България е пълно с резиденти на чужди разузнавания, които заедно с депутати, бивши сътрудници на ДС, оказват влияние  върху дебата за ракетите". От влияние се премина към конкретни действия.

  • Когато в Парламента беше гласуван задължителният за кандидатурата ни Закон за класифицираната информация, не само от народа, но и от голяма част от депутатие беше скрит факта, че в представения преди това в Брюксел проект не е съществувала клаузата за закриване на досиетата на бившата ДС. Защо ли?  А четири месеца след приемането на Закона не е приложена най-важната част от него – създаването на Държавна комисия по сигурността на информацията.

  • В полуконспиративна обстановка един достоен български офицер – генерал Атанас Атанасов - беше призован от прокуратурата да отговаря за превишаване на власт. Беше призован за това, че е защитил българските национални интереси, като по негова заповед е задържан натоварен с гаубици самолет. Тежки гаубици, чиято крайна цел е била  ембарговата държава Еритрея. Мога само да си представя какъв разкошен скандал би се разразил за пореден път с милата ни татковина, ако оръжието беше стигнало до предназначението си. Само един такъв случай би бил достатъчен да сложи край на всичките ни атлантически мераци. Но пък да сбъдне нечии други. Въпросът обаче е по-сложен. Генерал Атанасов е човекът, който не се поколеба да изгони от страната цяла плеяда съмнителни “бизнесмени” от Русия и бившите съветски републики, да арестува руските шпиони Яни Анев и Лиляна Гешева и да даде достатъчно основание на правителството на ОДС на свой ред да изгони от България руският военен аташе Владимир Ломакин (вече гонен за шпионаж от Полша), помощника му Власенко и съветника Смирнов. Комай тук се крие реалната причина за атаката срещу Атанасов, в дъното на която са същите добре познати нам кръгове. Защото и Брус Джаксън, и посланик Пардю, и почти всички гостували в България представители на страни  от Алианса, повтарят едно и също – в България няма място за мафиоти, за пране на мръсни пари, за руски и проруски ченгета в управлението.

З

атова и софийското посещение на посланик Никълъс Бърнс, постоянен представител на САЩ в Пакта, също носеше такъв акцент. На журналистическо питане “Какво още трябва да направи България в областта на защитата и сигурността на информацията”, той отговори буквално следното: “Това е критичен въпрос. НАТО е не само политически, но и военен съюз и ние трябва да разчитаме, че поверителната информация е добре защитена, за да си вършим работата. Затова е много важно всяка страна да демонстрира, че е в състояние да опазва поверителната информация в рамките на своето правителство. Усилията в тази насока от страна на одобрените и неодобрените кандидати трябва да продължат и след Прага.”  Кратко, ясно и без нужда от коментар.

П

итам се обаче, кой и как аджеба ще пази информацията, след като бившите агенти на ДС (разбирай и на КГБ) бяха отново законспирирани със закон, а Държавната комисия така и не се вижда на хоризонта. Кой може, при това положение, да ни гарантира, че ще получим поканата в Прага? Ако Соломон Паси и още двайсетина негови съратници от НДСВ правят възможното за българския успех, поне пет пъти повече царисти, социалисти и особено депесисти (обяснимо защо) пънат мишци в обратна посока.

И

 ако въпреки колективните усилия да ни натикат в любимите си руско- беларуските блата, България успее в Прага, то ще е благодарение на мощния тласък, който  още президентът Петър Стоянов и правителството на Иван Костов дадоха на българската кандидатура. Защото НДСВ, всички наляво от него, та дори и част от партиите вдясно от центъра, са заложници на могъщи външни и групови вътрешни интереси, за които членството на страната ни в НАТО не вещае нищо добро. И все пак, когато България рано или късно бъде приета, то ще бъде  не благодарение на, а въпреки действията на днешните управляващи.

 

(Б.а.: Текстът ще бъде отпечатан в “Про&Анти)

home    top


© 2002 Още Инфо