ОЩЕ

06-11-2002

7  ноември 2002, 9:00

За революцията и за честта на президента

(Век 21-и, година 2002-а)

ринайсет години след сриването на Берлинската стена и единайсет след рухването на Съветската империя, днес Червеният площад в Москва отново трябва да се изчерви пред историята. Както всяка година на седми ноември, така и тази, хиляди руски комунисти ще развеят знамената със сърпа и чука, за да заявят реваншистките си претенции към демократа президент. В телевизионните репортажи, начело на колоните, вероятно отново ще видим емблематични лица от левицата в руската Дума, ще познаем партийни лидери като Селезньов и Зюганов, които не пропускат да ни посочат “верния път на изток”, колчем се заговори за България. Ще видим Мавзолея с мумията на Вожда и сякаш единственото, което ще липсва в паноптикума, е фигурата на поредния самодържец, вяло помахващ с отворена длан над множеството.

Векът е 21-и, годината - 2002-а!

ладимир Путин пое политическия щурвал на Кремъл през тъжната за Русия 1999-та година, когато серия от взривове сринаха жилищни сгради в Москва и други градове на страната. Официално, за стотиците невинни жертви бяха набедени чеченските сепаратисти и някак встрани останаха тиражираните още тогава от независимите руски медии версии, че поне в един от взривовете са замесени специалните служби, за да оправдаят втората война в Чечения. Резултатът беше, че независимите медии или прекратиха съществуването си, или станаха отново зависими. Подробност, на която зажаднялите за ред и твърда ръка вернопутинци не обърнаха особено внимание. На Запад обаче обърнаха и се вгледаха с повишено внимание в действията на набиращия бърза популярност лидер.

огато поредната трагедия, този път с ядрената подводница “Курск”, разтърси не само руската, но и световната съвест, Путин сякаш се дистанцира от собствения си народ – първо удължи отпуската си, а след това, според много руски журналисти, се провали със закъснялата си среща с близките на загиналите. От  съображения за секретност беше забавена поканата за спасителни екипи от чужбина. Това беше преломен момент в отношението на обществото и особено на интелигенцията към него. Тогава коментатори на Би Би Си за първи път зададоха въпросите: кой всъщност е Путин, не е ли останал той много повече кагебист, отколкото  да е израснал  до европейски модерен политик и естествено, предупредиха света да бъде внимателен в оценките и действията си спрямо Кремъл.

е останаха незабелязани от световните медии както носталгията му по компрометираното отдавна КГБ, така и вкарването на хиляди офицери от “службите”, на всички равнища в политиката и управлението. Не остана незабелязано както връщането на стария съветски химн, така и непрекъснатите реверанси към руската комунистическа партия. Не останаха незабелязани близките връзки с управляващите режими на държави, генератори на тероризъм и заплаха за свободния свят. Не остана незабелязана и цензурата, която отново стегна в железни клещи руските медии и заради която все повече мислещи руски журналисти и анализатори твърдят, че в Русия свободата на словото отново се превръща в химера.

Векът е 21-и, годината - 2002-а!

а този фон се разигра кървавата драма със заложниците (мир на праха на загиналите!) от представлението на мюзикала “Норд-Ест”.

е руските специални части не си поплюват, е било винаги  обществена тайна, потвърдена за последен път преди няколко години при аналогични обстоятелства, в града Будьоновск. Че от времето на царизма и крепостничеството в Русия човешкият живот никога не е бил нещо особено ценено, също беше ясно. Русия спечели Втората световна война не със силата на оръжието, а с огромните жертви, които даде. Един руски писател, фронтовак, навремето писа, че тогава са засипвали враговете не със снаряди, а със собствените си трупове. Такава е била стратегията на Сталин и Жуков.

илиони още се кълнат в тях!

о нали Путин дойде на власт като президент на новия век? Президент с идеи за демократизиране на страната, за отваряне към света.  И точно затова акцентирам, че при всяка реална демокрация, навсякъде по света, човешкият живот е най-висшата ценност!

ой близък приятел, потомствен руски аристократ и белогвардеец, не веднъж ми е казвал, да не се чудя на “руското отношение към живота”. “Загадката на руската душа се състои в това, казва  ми той, че мужикът може да застреля брат си, за да му открадне ботушите, а после цял живот искрено да плаче на гроба му”. За съжаление, случилото се преди броени дни за пореден път потвърди мизантропската му теза.

е е нужно човек да е специалист по “освобождаване на заложници”, за да знае, че възможността такава сложна операция да мине без жертви е минимална. Но в конкретния случай не само броят на невинните смъртници е огромен и стъписващ. Стъписва ни преди всичко наглата и безпардонна позиция на руския президент и на специалните части.

утин заяви, че Русия няма да падне на колене и с това сякаш всичко беше предопределено. Сериозни преговори с терористите почти не бяха водени. С употребата на газа заложниците просто бяха пожертвани, за да не се скърши на две думата на президента. За това, както и за цялостната политика на Москва по чеченския конфликт, журналистът от московския “Таймс” Б. Караглитски в прав текст написа: “Ако търсим терористи, няма да сгрешим, ако започнем от Кремъл”.

ащото какво, ако не терор, при това срещу собствения си народ, е запазването на тайната формула на газа дори от руските лекари, които, въпреки блестящата си подготовка, останаха безсилни срещу отровата и в московските болници загинаха повече хора, отколкото в театралната зала. Няма в нормалните държави такава тайна, която може да се измери с живота на стотици жертви.

есно е да се предположи, че ако употребеният газ влиза в рамките на една от многото подписани от Русия международни конвенции за забранени  бойни средства, някоя бетонна генералска глава ще се съпротивлява до край за разкриването му. Нали като нарушител на конвенциите Русия ще трябва за пореден път да падне на колене пред Запада и още по-лошото – дори след американския 11-ти септември, да моли за прошка. Но нали точно тогава президентът или по общо казано, политикът и държавникът, са длъжни да се намесят, да поставят генерала-лампазлия на мястото му и ако трябва, да го съдят за престъплението и престъпното компрометиране на родината.

 ако газът е бил от “разрешените”,  то е още по-зле. Защото виновните за предозирането му в залата и за засекретяването на противоотровите за медиците, трябва да бъдат директно съдени за смъртта на невинните жертви. Поне в цивилизования свят практиката е такава.

Векът е 21-и, годината - 2002-а!

а 19 март, 1922 година, Ленин официално издига убийството в култ. “Колкото повече представители на реакционната буржоазия и реакционното духовенство успеем да разстреляме, толкова по-добре. Именно сега трябва да се накажат тези простаци така, че за няколко десетки години да не помислят изобщо за някаква съпротива”, пише вождът в писмо до членовете на политбюро, ръководството на ГПУ, Ревтрибунала и др.

зержински явно правилно разбира думите му и добавя: “За разстрела не са ни необходими нито доказателства, нито разпити, нито подозрения. Решим ли, че е необходимо, разстрелваме и това е всичко”.

рибавям  още една максима на Владимир Улянов (Ленин) от онова “революционно време”, която обобщава всичко: “Дори и 90 процента от руския народ да загине, 10 процента все пак ще доживеят до Световната революция”.

умията на сатрапа все още лежи в Мавзолея, в центъра на руската столица, а недалеч от нея, на “Лубянка”, предстои възстановяване на паметника на “достойния” кагебист и автентичен главорез -  Дзержински.

ъв великолепния си филм “Русия, която оставихме”, големият руски публицист Владимир Говорухин с болка споделя, че дори по най-груби оценки между Октомврийската революция и 90-те години на миналия век, според руските демографски статистики, се губят няколко десетки милиона души, без жертвите от Отечествената война. Обяснява ли този тъжен факт днешния ден?

ли, ако продължим мисълта - какво означава тогава животът на сто, двеста или триста заложници! Не е ли по-важното, че Русия не падна на колене. Че честта на Путин беше съхранена пред… генералитета. Че има прекрасен повод за ново мощно настъпление в Чечения, където всички терористи ще бъдат избити, а какво друго, освен терористи са за генералите всички чеченци. Че на Червения площад отново ще се веят червените знамена със сърпа и чука, а не черните, в памет на жертвите. И както в едно друго, отминало за Европа време, ще звучи  “Союз нерушимый..”, а не траурните акорди на Шопен.

Векът е 21-и, годината - 2002-а!...