ОЩЕ

10-01-2003

Online от 1 юли 2002

 

Иван Ибришимов

10 януари 2003, 19:40

Eвропейският съюз изиска и европейско мислене

Реперът “2007” означава отказ от традиционния за България дребен тарикатлък

 

На фона на шампанското и гръмките фрази след срещата на върха в Копенхаген, където получихме индикативна дата за присъединяване към ЕС, някак на заден план останаха най-сериозните препятствия, които трябва да преодолеем до 2007 г. Ако ясно определените критерии за членство все пак могат да бъдат постигнати в задоволителна степен, то опасността да се препънем в собствения си тарикатлък е напълно реална.        

През 1993 г. пак в Копенхаген Европейският съвет определи в няколко точки критериите, на които трябва да отговорят страните - кандидатки за присъединяване към ЕС. Те не изчерпват докрай изискванията на съюза, но са достатъчно ясни като ориентири.
Така критериите заедно с пакетите от предприсъединителни мерки преследват две основни цели - да се подготвят в достатъчна степен страните кандидатки за реалната европейска политическа и икономическа среда, като едновременно се съхранят постиженията и възможностите за развитие на досегашните членове на съюза. Така ще бъдат запазени шансовете за ново разширяване, при което и последните държави от Стария континент ще имат своите шансове за членство в съюза.

След Копенхаген 2002

Резултатите от срещата в общи линии изпълниха указанията на комисията от 1997 година - разширението да става на етапи. Това е по-малката причина България и Румъния да изчакат до 2007. По-важната е, че в действителност двете страни не биха могли да се подготвят в достатъчна степен до 2004 г., когато "отличниците" ще станат пълноправни членове на европейското семейство. Важно е да се разбере, че не става дума за някакво "специално отношение" към балканските страни, както обичат да спекулират родните евроскептици, и това става ясно от основните слабости, които комисията вижда в подготовката на всички кандидатки. Основно иде реч за проблемите в областта на опазването на околната среда, на инфраструктурата, на транспорта, на подготовката на администрацията. Но истинските, основните беди се коренят в драстичната разлика в стандарта на живот и в т. нар. чувствителни сектори като селското стопанство, черната металургия и текстила.

Като цяло БВП на глава от населението на страните кандидатки достига около една трета от средния за ЕС. Дори в двете най-развити страни от Източна Европа - Чехия и Словения, БВП на глава, съотнесен към покупателната сила, достига едва 55 - 59 на сто от средното равнище за съюза. Въпросите със субсидирането на селското стопанство, което дава работа на огромен спрямо европейските стандарти процент от населението в страните от Централна и Източна Европа, заплашват с дебалансиране цялата аграрна политика на ЕС. Българските производители и търговци прекалено добре знаят с какви препятствия и ограничения се сблъскват при експорта на стомана и текстил.
Като цяло след разширяването на ЕС с десет държави населението от 370 милиона сега ще се увеличи до над 500 през 2007, но при това почти четиридесетпроцентно увеличение брутният продукт на съюза би нараснал едва с 5 процента.

Конкуренцията и нашата подготовка

Ако си сложим ръката на сърцето, без съмнение трябва да си признаем, че с много малки изключения българската икономика все още не може да се конкурира с европейските по отношение на качеството, спазването на стандартите, себестойността на единица продукция, хигиенните норми. Единственият плюс - евтината работна ръка, която недалновидни родни политици обичат да изтъкват като предимство при привличането на външни инвеститори, в действителност е досадно недоразумение, остатък от "развития социализъм", което ще попадне под ударите на европейското законодателство в сферата на конкуренцията.
Като своя основна цел европейската политика в тази област поставя създаването на икономическа система, която да гарантира реална, неподправена конкуренция между равнопоставени пазарни субекти. Тя се стреми да предотвратява създаването на монополни и и други доминиращи икономически образувания, които чрез ценови диктат могат да ощетят потребителите. От друга страна, с оглед на процесите на глобализация, които стават все по-обхватни, стремежът е "честната игра" на вътрешноевропейския пазар да не пречи на конкурентоспособността на европейските предприятия на световните пазари.

Ако изброените дотук принципи на действие изглеждат малко "встрани" от българските проблеми, то либералната политика на комисията в отрасли като транспорт, енергетика и телекомуникации обяснява и стремежа на България по-бързо да завърши приватизацията в съответните области, при това с привличането на истински стратегически инвеститори. Въпросните икономически отрасли влияят пряко върху всекидневния живот на потребителите и затова конкуренцията в тях специално се поощрява. Като типичен за България пример в областта на телекомуникациите може да се посочи конкуренцията между "М-Тел" и "ГлоБул", която доведе до значително понижаване на цените на услугите и на двата оператора, до предоставянето на немислими в миналото екстри и … до загуба на позиции и пазарна цена на доскорошния монополист БТК.

Моралът и тарикатлъците

Ако политиката на ЕС в областта на индустрията и селското стопанство е насочена преимуществено към защита на производителите, то политиката в областта на конкуренцията е насочена изключително към защита на потребителите. Точно затова тя е особено чувствителна към всяка форма на "хитруване", която може да ощети отделния човек. А в нашата татковина примери за подобен тарикатлък, дал Господ. И лошото е, че правителството не само не се стреми да ги предотвратява в достатъчна степен, но и се възползва от тях. Единият драстичен пример е непрекъснатото увеличение на крайните цени на топлинната и електрическата енергия, което обективно се дължи не толкова на икономическата конюнктура, колкото на неспособността на държавата и на монополистите да намалят собствените си загуби. Около 40 процента от произведената в България електроенергия се губят при преноса, но това се заплаща от Пенчо, който живее от 200 лева, а не от специалистите в енергетиката, чиито осреднени заплати са между най-високите в страната. Българската промишленост, която гълта енергия като змей, не прави почти нищо за намаляване на т. нар. "енергоемкост" (с извинение за думата) на единица продукция, но точно това послужи като аргумент за заблуда на обществеността по отношение на реалните загуби от затварянето на реакторите на АЕЦ.

Ние, българите, все още не можем да възприемем, че ако даден бизнесмен или, ако щете - стопански ръководител, не съкрати днес 100 души от персонала, утре ще му се наложи да съкрати 1000, а нищо чудно и да фалира. Че първото е морално, а второто би било резултат не на криво разбрана хуманност, а на тарикатлък.
И затова успоредно с промяната на законовата база, на технологиите, на пазарната среда, дори на стандарта на живот - преди всичко трябва да се промени мисленето ни. Да изгоним андрешковщината и балканския тарикатлък от главите си, защото в основата на обединена Европа са вградени пазарът и демокрацията.
В съвременната им форма за тарикати там място няма.

Статията е отпечатана в "Кеш".

home    top


© 2002 Още Инфо