|
|
Очертаващият се провал на сделката за ремонт на българските бойни
самолети МиГ-29 от РСК “МиГ” беше предизвестен и затова
неизпълнението на договора може да бъде изненада само за министър
Свинаров и експертите, подготвили договора. Независими експерти и
анализатори неведнъж - далеч преди 26 март 2002 г., когато
документът беше подписан, посочваха, че най-добра за България е
офертата на германската фирма ЕАДС, която вече имаше опит във
възстановяването и едновременно преоборудването по натовски
стандарти на самолетите на бившата ГДР, докато РСК трябваше да
търси подизпълнител от натовска държава - в случая
френско-германската компания “Талес”. В резултат на
“интелигентния” избор договорът е пред провал. Причината –
липсата на лиценз на втория подизпълнител “Терем” – Пловдив,
ангажиран с 45 процента от поръчката.
Най-лесно в случая е да обвиним Русия, че за пореден път
е некоректна в бизнесотношенията си с България, че ни извива
ръцете от някакви свои интереси, че ни наказва за предстоящото ни
членство в НАТО, че не е забравила имперските си амбиции за
Балканите и т. н. Във всяко от тези предположения може да има
някаква истина. Но в конкретния случай голямата истина се крие в
признанието на Свинаров, че: “Ние никога не сме казвали, че
лицензът ще бъде предоставен безплатно, напротив, аз мисля, че той
трябва да бъде платен, и то от министерството на отбраната.”
Ами като трябва да бъде платен, защо не сте договорили
цената, господа от военното министерство? Защо мрънкате, че
руснаците ви искат между
$1 млн. и $20
млн., а възможностите ви били за 700 - 800 хиляди
долара? И не мислите ли, че при това положение възниква още един
много актуален за обществото въпрос – случаен ли е пропускът в
договора, или е задоволен нечий по-деликатен интерес, бил той
финансов или политически?
Намирисва, господа, много намирисва…
Заб.: Текстът е публикуван във в. ”Кеш” |
