|
|
В качеството си на председател на
Европейския съюз Гърция свика извънредна среща на върха на 15-те в
понеделник, 17 февруари. Като наблюдатели, но без право на глас ще
присъстват и представители на страните - кандидатки за членство в
ЕС. Темата е една - изработване на обща европейска позиция по
отношение на иракската криза. Ако политиците успеят да намерят
златното сечение на интересите си, най-важната досега стъпка към
"Европа на 27-те" ще бъде направена. Ако разногласията останат,
под въпрос ще бъде не само обединена Европа, но и
евроатлантическото единство.
Извънредната среща не е
без-прецедентна. Такава се състоя и веднага след трагичните
събития от 11 септември 2001 г., но тогава нещата бяха значително
по-ясни. Премиерът на Гърция Костас Симитис съзнава риска от
провал, но е прав, че той трябва да бъде поет. В подкрепа на
тезата си, че 17-и е най-подходящата дата, той посочва, че тогава
вече ще бъде известно съдържанието на новия доклад на оръжейните
инспектори в Ирак. Общата позиция ни е необходима, казва Симитис и
изразява надежда, че мъдростта ще надделее.
Паралелно с подготовката на срещата
в Брюксел в Европейския парламент се разрази нова остра полемика.
Председателят на християндемократическата фракция - германският
депутат Ханс-Герд Пьотеринг, отправи остри обвинения срещу
"червено-зеленото" правителство на Германия за разцеплението в ЕС.
Той обвини и лично канцлера Шрьодер за самоизолацията на Германия
и апелира към Германия и Франция да потърсят възстановяване на
отношенията със САЩ. "Трябва да се замислим как да гледаме на
отношенията си с Америка. Ако схващаме единството на Европа като
опозиция на САЩ, тогава градим Европа върху пясък"- заяви
Пьотеринг. Срещу него, колкото и парадоксално да звучи, се изправи
испански депутат (Испания подкрепя безрезервно САЩ.) Председателят
на парламентарната група на европейските социалдемократи Енрике
Барон Креспо поздрави Франция и Германия за позицията им и атакува
американския военен министър Ръмсфелд с думите: "Та нали именно
той беше човекът, който при управлението на Рейгън отиде в Багдад,
за да уреди доставка на оръжия за масово унищожение на тогавашния
си приятел Садам Хюсеин."
Ако приемем дебатите в
Европарламента за предварително премерване на силите и съпоставим
последните изказвания на водещите европейски политици, можем да
предположим, че разположението на основните сили в Брюксел ще
изглежда така - от едната страна Франция, Германия, Белгия и
Гърция, от другата - Великобритания, Италия, Испания, Португалия и
Дания. Останалите можем да причислим към колебаещите се. Въпреки
че новопоканените страни нямат право на глас, мнението им също
може да окаже влияние с оглед на общоевропейското бъдеще. Известно
е, че Чехия, Полша, Унгария, Румъния и България под една или друга
форма подкрепиха решението на САЩ, а от Вашингтон разделиха Европа
на "стара" и "нова" с намека, че центърът на тежестта се измества
на Изток. Тези думи на Доналд Ръмсфелд вбесиха президента Ширак и
канцлера Шрьодер, но явно са изиграли някаква роля, защото през
последните седмици западноевропейското обществено мнение и медиите
обръщат значително по-голямо внимание на позициите, изразявани от
правителствата в Централна и Източна Европа.
Според някои политически наблюдатели
България досега "играе" умно, като защити американската позиция,
но в духа на Резолюция 1441 на Съвета за сигурност на ООН и без да
се конфронтира пряко с Франция и Германия. Проблемът е, че в
характерния си стил правителството на Симеон Сакскобургготски явно
взима решенията си "на тъмно" и суверенът, какъвто поне според
Конституцията е българският народ, тъне в пълно неведение. Излишно
е да казвам, че липсата на информация поражда страхове, които,
макар и неоснователни, в даден момент могат да навредят не само на
правителството, но и на националните интереси.
Заб.
Текстът е публикуван в "Кеш". |
