|
|
В изявленията на големите
държавници, политици и дипломати рядко се промъкват случайни думи.
При тях всяка пауза в изказа, всеки акцент, всеки жест означава
нещо конкретно. Френският президент Жак Ширак е типичен
представител на тази елитна група, която определя в най-голяма
степен развитието на света. Затова независимо от официалната
реакция на България, която макар и закъсняла, поне беше достатъчно
точна, е интересно да се види защо в действителност се гневи
Ширак.
Фактите са известни. По
безпрецедентен за порядките в Европейския съюз начин френският
президент размаха заплашително пръст на страните-кандидатки за
членство в елитарния клуб, като специално акцентира на Румъния и
България, които не влизат в първата вълна на разширяването и ще
трябва да изчакат до 2007 година. Накратко - той нарече двете
суверенни държави "инфантилни и опасни" за подкрепата им към
позицията на САЩ за решаването на иракската криза. След това
допълни: "Ако искат да намалят своите шансове да влязат в Европа,
те не биха намерили по-добър начин."
Противно на собствените му очаквания
Ширак не получи подкрепата на нито един друг държавен глава или
министър-председател от Евросъюза. Изявленията му по-скоро
предизвикаха нервност и объркване, включително в Европейската
комисия. Еврокомисарят Крис Патън коментира думите му с голяма
доза сарказъм: "Европейският съюз не е Варшавският договор, каза
той, тези страни имат право на мнение и трябва да го изразят. Не
бива да се повдига въпросът за разширяването на ЕС, а 15-те трябва
да проявяват великодушие, когато други държави не са съгласни с
тях." Председателят на Еврокомисията Романо Проди изрази съжаление
за позицията България и Румъния, но веднага заяви, че тя няма да
навреди на шансовете на двете страни за членство в съюза.
Още по-остра беше реакцията зад
океана. Говорителят на Белия дом Ари Флайшър изрази в едно
изречение мнението на президента Буш: "Съединените американски
щати стоят с гордост зад своите съюзници от Източна Европа." И
допълни: "Президентът на САЩ е абсолютно наясно, че нациите от
Източна Европа са суверенни, горди и са в състояние сами да
преценяват кое е правилното решение в името на каузата на
свободата."
Реакциите на западната преса,
включително френската, също приеха с големи резерви, дори с
неприязън поведението на Ширак. Защо ли?
Защото те знаят, че от 1975 г. Франция е в основата на ядрената
програма на Ирак, доставя реактора "Озирак" и строи ядрената
централа, която по-късно Израел бомбардира и разруши. Защото те
знаят още, че в началото на осемгодишната война на Ирак срещу Иран
(1980 - 1988), и по-точно в периода 1981 - 1983 г., Франция
продава на Ирак военна продукция (включително самолети и ракети)
за около 12 милиарда долара и спира продажбите не за друго, а
защото на третата година от войната Ирак започва да бави
плащанията. Защото и досега в Ирак действат десетки крупни френски
компании, които са традиционно добре приети на иракския пазар.
Нещо повече - много други компании от цял свят използват френските
си партньори, за да пласират и те своята продукция. В този смисъл
една война в Ирак поне на първо време ще донесе на Франция много
повече загуби, отколкото на която и да било друга страна -
участник в антииракската коалиция. От тази гледна точка е напълно
логично президентът Ширак да защитава френските интереси. Съвсем
друг е въпросът, че това не би трябвало да му позволява от
позицията си на европейски и световен лидер да възкресява
мракобесната доктрина "Брежнев" за ограничен суверенитет на
страните от бившия Варшавски договор.
Заб.
Текстът е отпечатан в "Кеш". |
