|
|
"О, свещена простота..." С тези думи
Ян Хус се обърнал от кладата към неизвестната бабичка, която
хвърляла съчки в огъня, защото вярвала, че така ще й се опростят
греховете.
О, свещена глухота, е крайно време
да изкрещи някой на ръководството на медийната комисия в
парламента, което с магарешки инат продължава да защитава проекта
си за закон.
От месеци експерти и журналисти
повтарят едно и също в този си вид законът е лош. Чуваемост -
никаква. Трябваше лично директорът на отдел "Правни и публични
въпроси" на Европейския съюз за радио и телевизия и шеф на
медийните проекти към Съвета на Европа Вернер Румпхорст да дойде в
София и да обясни единствено на президента Първанов същото, което
всеки, що годе запознат с проблематиката човек, знае и вижда.
Пред журналисти г-н Румпхорст
използва следните епитети и определения за проекта: "бюрократичен,
със старомодно държавно колективно управление (тип
социалистическо)", "не само проблем на медиите, а и на имиджа пред
чуждите инвеститори", "абсурден", "катастрофа" и т. н.
Странното е, че вносителките на
закона в лицето на Милена Милотинова и Емел Етем би трябвало да са
добре запознати с позицията на Съвета на Европа, след като
твърдят, че всичко, което предлагат, е съобразено с европейските
изисквания. Явно европейската позиция не се вписва в истинските
цели, които двете депутатки, изживяващи се като топмедиаторки,
преследват.
Едно трябва да бъде ясно не е
толкова важно дали президентът ще наложи вето или Конституционният
съд ще спре закона. Важно е законопроектът да бъде спрян, преди да
влезе в пленарната зала, за да не се орезили и опозори за пореден
път българският парламент. Защото депутат(к)ите са мимолетни и се
сменят, но институцията остава и името й трябва да се пази.
Заб.
Текстът е отпечатан в "Кеш". |
