|
Навремето не беше рядкост в
институцията, каквато представляваше българската селска кръчма, да
виси многозначителен надпис: "Добра дума всекиму, вересия никому."
Отнесени към бита и душевността на народа ни, тези думи
придобиваха фундаменталния смисъл на римските сентенции. Който си
е позволявал да наруши заложената в тях житейска правда, e бивал
презрян и отхвърлен. Е, милостиви кръчмари били правили понякога
компромиси, но само за последните бедняци и несретници.
Нашият случай е различен. След
триумфалното, епохалното и необходимо като слънцето и въздуха за
всяко живо същество посещение на руския президент Путин станаха
ясни поне две неща:
Първо, Русия няма да пречи на
България по пътя й към ЕС и НАТО, както и няма да се бърка в
българската външна политика.
Второ, руският дълг към
България ще бъде редуциран за пореден път, като за сметка на това
в кратък срок ще ни бъдат преведени 35 милиона долара. Редукцията
се случи, изплащането не.
И защо да се плаща? След като е
възможно 330 милиона да се стопят на 88, а после и на по-малко?
След като снажният ни министър на финансите си е свил ушите и си
трае по въпроса, както си трае и за вече над 500-те милиона долара
загуби от двете "блестящи" операции по българския външен дълг.
След като президентът Първанов, по чиято покана пристигна Путин,
изглежда, е забравил, че освен да награждава с най-високото
държавно отличие хора, натрупали дълга ни от 12 милиарда долара до
1989 година като Белчо Белчев например, би трябвало да се погрижи
поне за коректност в оскъдните плащания към България.
Или трябва да приемем великата Рус
за последен бедняк и несретник? Неприлично някак си.
Както са я подкарали първенците на
държавата, май и за селски кръчмари не стават. А богатирите от
край време не са обичали да плащат на мужиците от губерниите.
Който не вярва да чете историята. И да мисли за бъдещето.
Заб.
Текстът е отпечатан в "Кеш".
Бел. ред.: Въпросните
$35 млн. бяха редуцирани с още
$2,5, понеже щели да ги платят в брой и
то следващата седмица. Тази тогава следваща седмица
е онази, която отмина. Пак не си платиха дълга. |
