|
|
Последователната
българска позиция срещу световния тероризъм и подкрепата за
Съединените щати в Съвета за сигурност на ООН за кризата с Ирак
бяха между малкото неща, с които управляващите реално могат да се
похвалят. Затова неразборията около официалното включване на
България в коалицията за незабавно разоръжаване на Ирак беше не
само глупава, но и вредна. Недопустимо е, когато съзнателно си
поел определени рискове, срещу които от един момент можеш да
очакваш и политически и икономически дивиденти, да постъпиш като
посредствен комарджия.
Дори да оставим
настрана смехотворното разминаване между изявленията на Димитър
Цонев, Соломон Паси, Станимир Илчев, Елена Поптодорова и др.,
които събираха вода от девет кладенеца за да оправдаят гафа, на
бял свят лъсна не само липсата на координация в правителството в
кризисна ситуация, но и конституционно заложените противоречия
между президента и изпълнителната власт.
Няма нищо лошо, че
Георги Първанов има собствена позиция, макар и погрешна. Той беше,
е и ще си остане социалист, и във външнополитически план ще
продължи да се съобразява преди всичко с Москва. Проблемът е
доколко правителството трябва да се съобразява с него по закон и
така да поставя под въпрос авторитета, който България натрупа през
последните месеци.
Няма нищо лошо, че
ОДС де-юре и де-факто подкрепи НДСВ в конкретната ситуация, защото
така показа, че не робува на популизма и поставя националните
интереси над партийните.
Няма нищо лошо, че
парламентарната левица беше твърдо против официалното включване на
страната ни в коалицията. Това се очакваше и не е изненада за
никого. Лошото е, че социалистите не се оказаха в състояние да
спретнат поне една прилична антивоенна демонстрация. Няма
демократична държава в света, в която антивоенните демонстрации да
са забранени. Дори управляващите, срещу които те са насочени,
често ги използват като аргумент, за да постигнат определени
изгоди за страната си в международен план.
Кризата помогна да
се дефинират по-ясно българското политическо ляво, клонящо към
Русия и политическото дясно, подкрепящо САЩ.
Лошото е, че отново
станахме за резил пред света и пак дадохме повод и на партньори, и
на опоненти, да се отнасят към нас ако не с недоверие, то поне с
подозрителност.
Заб.
Текстът е отпечатан в
"Кеш". |
