29-04-2003

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов

29 април 2003, 17:20

Паралелните светове на НДСВ

 

          Оставката на народния генерал Бойко Борисов няма да мине без последствия, колкото и да се стаяват управляващите и да разчитат, че 12-те дни ваканция, които си подариха, ще потушат обществения интерес за оня доклад и оная яхта. Защото оставката на главния секретар на МВР отново поставя въпроса “Кой всъщност управлява България?” Дали министър-председателя Сакскобургготски, дали мафията, дали тайнствени български емигранти - бизнесмени, за които се знае главно, че са близки на премиера и събират странни компании на яхтите си.

          Обществото всъщност иска да научи няколко елементарни неща:

-  Има ли нещо общо промъкналата се в медиите текстова и визуална информация за разни палубни срещи на депутати и министри, с автентичния доклад на специалните служби, който макар и фризиран, беше предаден от министър Петканов на тримата първи мъже в държавата.

-  Що за птица е бизнесменът Спас Русев, за когото се твърди, че е достатъчно близък до премиера, за да може да влияе при вземането на решения и назначенията на министри – като Пламен Петров, примерно.

- Кой от яхтсмените лъже? Според министър Велчев …”Сред тях нямаше лице на име Иван Тодоров”… Според депутата Севлиевски…”Доктора беше един от гостите”… Но  той също така казва …“Основният въпрос е дали въобще има такива снимки, дали въобще има такъв супертаен доклад”…

Пък на хората кой знае защо им е по-интересно, каква примерно е връзката на г-н Спас Русев, като домакин, с Иван Тодоров (Доктора), като гост, ако го е имало, според Севлиевски и ако го е нямало, според Велчев.

Правителственият говорител Цонев безспорно е прав да се безпокои от изтичането на класифицирана информация към медиите. Но ако снимките са фалшиви и не се съдържат в автентичния доклад, защо генерал Борисов трябва да си подава оставката? Много по-логично би било да открие и да посочи кой и защо зарибява медиите със скандални неистини.

Каквито и версии да се пуснат сега в паралелното пространство за оставката, нито една от тях не издържа напълно. Най-елементарно е да се каже, че на ген. Борисов му е омръзнало да му пречат да си върши работата. Отношенията му с министър Петканов никога не са били блестящи и вместо подкрепа той получаваше по-често спънки. Има някаква логика, но не е сериозно. Депутатка от НДСВ ловко подхвърли тезата, че става дума за промяна на стратегическите планове на генерала. Той се готвел да издигне кандидатурата си за кмет на София, като независим, но с подкрепата на БСП. Звучи екстравагантно, отклонява вниманието към задкулисието на червените, но не е в стила на генерала. Сякаш най-разумното обяснение трябва да се търси в другата посока – Спас Русев и Иван Тодоров - Доктора. При всички случаи на Симеон Сакскобургготски не му е станало приятно, че един от най- приближените му бизнесмени, с неясен за обществото произход на капиталите е изкаран на светло и то в компанията на друго лице със съмнителен бизнес, обект на внимание на специалните служби и на престъпния свят едновременно. Затова е много по-вероятно премиерът лично да е поискал оставката на главния секретар на МВР, за назидание, че не си е държал достатъчно езика зад зъбите, независимо дали информацията и снимките са автентични или не. Но ако твърденията на Нововремците, че атаката срещу тях е изцяло политическа и че зад нея стоят хора от висшето ръководство на НДСВ, между които и членове на кабинета, Сакскобургът е изправен пред много по-сложен избор, отколкото изглежда на пръв поглед. Ако подкрепи открито генерала – губи  силовите си министри, ако подкрепи министрите, губи не само генерала, но и Новото време, с което пък са близки министрите от икономическия блок в кабинета, както и приближения му лондонски бизнесмен.

     Така, независимо от гъстата политическа мъгла и “стратегическото” мълчание на опозицията, въпросът “Кой в действителност управлява България?” надвисва със страшна сила.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо