|
Всяка година по това време България се стяга за безмилостна битка
с мароканските скакалци, които са истинска напаст за населението в
Южна България. Те пристигат отдалеч с основна задача да опоскат
младите насаждения в определени райони и да създадат известни
проблеми на държавата.
От две години насам в София се появиха т. нар. лондонски скакалци,
които в началото не предизвикаха негативни емоции по-скоро
обратното. Но напоследък се оказва, че те застрашават не само
определени региони, а страната като цяло.
На фона на безкрайните скандали през последните дни извън
общественото внимание останаха две искания на един особено виден
скакалец. Първо, да се премине към "по-активно управление" на
резервите на БНБ, а второто да отпадне парламентарният контрол
върху операциите с външния дълг. Претенциите му съвпаднаха с
избора на нов управител и подуправител на националната банка и е
напълно естествено интересът да бъде съсредоточен върху имената на
кандидатите, а не върху заявените в публичното пространство
намерения.
При ръководството на Св. Гаврийски банковият резерв се увеличи три
пъти и достигна 9.3 млрд. лв. безпрецедентна сума за България. В
резултат на доброто управление в бюджета постъпиха над 1 млрд. лв.
Според досегашния управител "по-активно" означава и "по-рисково"
управление. Според други експерти за целта е необходима и промяна
на закона за БНБ, която може да доведе до резултатите от 1996 г.,
когато безразборното наливане на средства към губещи трезори
доведе до масови фалити и срив на цялата банкова система.
Прехвалените операции на лондонските скакалци с външния дълг поне
досега носят на държавата загуби, които се оценяват от различни
икономисти между 150 и 500 млн. долара веднъж заради падането на
щатската валута, и втори път заради неправилната оценка на
лихвените равнища. Без да намеквам за лични интереси, самото
искане за освобождаване на операциите по външния дълг от
парламентарен контрол и настояването за рискови операции с
резервите на БНБ са си жива заплаха за националната сигурност.
Затова в сравнение с лондонските скакалци мароканските ряпа да
ядат!
Заб.
Текстът е публикуван във в.
"КЕШ" |
