08-07-2003

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов, Кеш

5 юли 2003, 13:00

За ползата от диагностиците

 

 


С гневната си реплика "Напускам, малоумници!", дочута от журналистите през затворените врати на стаята на НДСВ в парламента, Емил Кошлуков постави най-точната диагноза за преобладаващата част от колегите си. Горе-долу по същото време уважаваният доц. Пламен Панайотов се опита да изкара вече бившата си съгрупарка Румяна Георгиева луда. Тя го сравни с дърво, а ден по-късно според столичен всекидневник сподели: "Аз искам да успокоя г-н Панайотов, че не съм луда, защото напускам НДСВ." Ерго ­ оставащите все още в царската партия са луди. Тъй като "малоумници" и "луди" са почти синоними, можем да приемем с голям процент вероятност, че диагнозата е точна.

Всъщност г-жа Георгиева никога не е членувала в НДСВ, но е съучредител и член на дискусионния клуб "Новото време", където заедно с Емил Кошлуков, Борислав Цеков и Мирослав Севлиевски упорито се мъчат да играят ролята на щуки в блатото и да спасят поне малкото, което е останало от авторитета на царистите и парламентарната им група. До скоро усилията им бяха ялови, защото всички удари, които нанасяха, не срещаха открита съпротива, но потъваха като в пихтиеста маса в пасивното поведение на ръководството на групата и партията.

Не знам дали заради точно поставената диагноза, но най-неочаквано преди два дни ударът им проби блокадата на Панайотов и панайотките и избирателният кодекс на Кошлуков мина на първо четене в пленарната зала. Само че това стана не благодарение на, а въпреки шефовете на Парламента и ПГ на НДСВ. СДС майсторски се възползва от "деня на опозицията" и предложи като точка от дневния ред кодекса на Кошлуков да се гласува. Шаштисани, професор Герджиков и доцент Панайотов напуснаха залата преди вота, което не прави сензацията по-малка. От присъствалите 175 депутати, 160 гласуваха "за", 14 се въздържаха и само 1 беше "против". Да се чуди човек защо беше цялото деветмесечно мотане, га`че ли бебе се чакаше!

Нововремците с право пиха шампанско. Ако наесен кодексът мине и на второ четене, цялата политическа система ще се промени към добро, защото поне частично тунеядството и нищоправенето на депутати и общински съветници ще бъде санкционирано от гражданите. Хубаво е, че към наздравиците се присъединиха и народни представители от СДС. Не само заради хитроумната им идея да вкарат кодекса в пленарната зала, но и за жеста, който може да не се хареса на някои дебелоглавци, но при всички случаи е в интерес на България.

Българо-руско дружество със съветски отенък

Създаването му беше оповестено само няколко дни преди 26 март, когато България подписа протокола за присъединяването си към НАТО. Решаваща роля за задвижването на идеята изигра посещението на Владимир Путин в София, когато темата е била обсъждана. Въпреки това, руският президент още не е подписал разрешението за предоставяне на лицензите и голямото чакане продължава с нестихващ ентусиазъм. Въпреки това, преди две седмици главният мениджър на МО Август Мичев увери, че не се очаквали каквито и да било проблеми с разрешението  на руския президент, защото задължението на руснаците било записано в договора със следната витиевата формулировка: “двете страни ще направят всичко необходимо и ще внесат всички документации, оборудване, ноу-хау и лицензи, необходими на предприятието да извършва дейността си”. Предприятието е завод “Георги Бенковски”, като “Терем” участва с 51 процента, а РСК “МиГ” с 49. В ръководството ще има трима български и двама руски представители. Очаква се до края на м. юни учредителните документи да бъдат внесени в съда. На този ведър фон един дребен като Трифонкунево камилче факт остана встрани от вниманието - поредният срок първият, поне ремонтиран, дори без да е адаптиран, самолет да полети, беше отложен за средата на юли. Така забавянето на изпълнението на договора реално надхвърли година. Но дори не един, а всички самолети да полетят, на практика те не могат да бъдат използване по предназначение, преди да бъдат модернизирани по натовските стандарти, защото ще попаднат директно под “приятелски огън”. Така те ще бъдат годни единствено за летателно обучение на пилотите, но със старата навигация, опознавателни средства и командване на огъня. За да се ползват по-късно новите системи и технологии, ще бъде необходимо допълнително обучение, а то също струва пари и иска време.  Но и това не е най-важното.

Най-важното е, че след като американският Сенат ратифицира българското членство в НАТО, след като ратификационния процес в парламентите на останалите страни от Алианса върви на високи обороти, България прави смесено длужество не със страна член на пакта, а с Русия. Казано по друг начин, една руска компания в голяма степен ще контролира българският авиоремонтен завод, което прави почти невъзможно евентуалното му бъдещо коопериране с фирми от натовските държави.

Анализите и прогнозите показват, че до четири години най-масовите самолети в българската бойна авиация МиГ 21 ще бъдат извън строя. Те няма да бъдат ремонтирани, а ще бъдат заменени със западни изстребители, най вероятно с Ф 16. След ремонта ресурсът на МиГ 29, според различни оценки, ще се удължи реално до 2012. След това и те трябва да бъдат подменени с натовски. Точно тогава, ако не искаме да плащаме прескъпо за ремонти в чужбина, би трябвало да търсим кооперация със Запада. Затова бъдещото смесено предприятие буди повече въпроси и създава повече проблеми, от онези, които решава.

Нелицеприятни размишления

Излиза, че зад пронатовската фразеология на ръководството на военното министерство се раждат решения, които нямат нищо общо със стратегическите цели на България. Много трудно може да се съвмести присъствието на руския военно-промишлен комплекс в “Терем”, на фона на интеграцията на българската военна индустрия с натовската. Съвсем наскоро електронното издание “Медиапул” оповести, че всеки момент страната ни ще получи от Алианса т. нар. “Цели за въоръжените сили”, методика и действия, които се прилагат единствено по отношение на страните - членки. Системата включва не само интеграцията на нашите въоръжени сили с натовските, но и интеграцията на българската с натовската военна индустрия. Е, кажете ми тогава, как се “връзват” нещата? Защото ако ръководството на военното ни министерство е искрено в пронатовската си политика, логично възниква въпросът дали подписването на такива договори с Русия не намирисва на пари или други неща, с които преди четвъртата, трябва да се занимае третата власт.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо