|
Тази сладка детска поговорка ми идва
наум, като чета, гледам и слушам каква предизборна каша се сипе
върху драгия електорат от политическите централи и медиите.
Ще има обединение в дясното
политическо пространство. Няма да има обединение в дясното
политическо пространство. Иван Костов играе за Надежда Михайлова.
Иван Костов играе срещу Надежда Михайлова. Надежда се среща тайно
със Стефан Софиянски. Стефан Софиянски се среща тайно с президента
Стоянов. Президентът Стоянов не се знае с кого се среща. Ахмед
Доган се среща с когото трябва. Сергей Станишев конспиративно си
трае. Симеон Сакскобургготски си знае работата. Търси кой да я
свърши. Така в общи линии звучи медийната предизборна картина.
Блъф след блъф. Не е неочаквано, защото в момента се анонсира, а
разиграването ще е след три месеца. При анонса е хубаво да се
договориш с партньора и по възможност да заблудиш противника. При
слаб анонс става обратното. Тази партия бридж сме я гледали
нееднократно.
Елементарната логика показва, че
поне засега, колкото и да им се теоретизира на някои, възможност
за обединение вдясно не съществува. Причините са много, но една е
очевадна: пътят към дясната коалиция минава през разпада на НДСВ и
на коалицията НДСВ - ДПС, а този процес независимо от евентуалния
изборен крах на царистите наесен ще продължи мъчително дълго.
Защото силите на сцепление в парламентарната група на НДСВ се
определят от личните интереси, които от своя страна опосредстват
интересите на групировките, а центробежните сили - от натиска на
обществото и опозицията, който често засилва още повече единството
на управляващите. Примери като зле подготвени вотове на недоверие
- колкото искаш.
Втората причина, която не може да
бъде отмината, е, че политиката е много по-близка до бриджа и
шахмата, отколкото до покера. За разлика от Симеон Доган не е
хазартен играч и обикновено мисли няколко хода напред. Затова в
момента той и ДПС са не просто балансьори, а гаранти за
стабилността на властта. Следователно, за да се стигне до разпад,
Сокола или трябва да оттегли подкрепата си за коалиционния
партньор, или той самият да бъде "оттеглен" с вътрешнопартиен
преврат. И двете предположения граничат с утопията.
Колкото до Надежда, Иван, Стефан,
Петър и другите, не вярвам някой от тях да е толкова луд, че да се
качи слепешката на царския кораб. Дори да доплува до бряг,
коритото е натоварено с толкова негативи, че става единствено за
скрап.
|
