|
Сълзливите обяснения на председателя
на СЕМ Райчо Райков за трудно взетото решение да бъде заличена
регистрацията на "Юниън телевижън" АД не струват пукната пара. Още
по-малко тежат обясненията му в любов към бившите колеги от БНТ,
работещи в програма "Ден", които от днес излизат на трудовата
борса. Решението на СЕМ, прието с 6 срещу 3 гласа, е повече от
безобразие. Защото "принципната основа", на която то е взето, е
изградена върху подвижните пясъци на съмненията за политическата
поръчка. Дори да не е така, обществото ще остане с такова
впечатление, защото връзките на лицето Райчо Райков с една точно
определена партия са не само печално известни, но за определен
период от време бяха институционализирани. Райков беше говорител
на министър- председателя Любен Беров, чието правителство
управляваше България с мандата на ДПС.
Но дори да "забравим" тази
подробност, има поне три причини, които компрометират СЕМ като
независим регулаторен орган.
Първо, дори да има формално
нарушение на Закона за радио и телевизия, СЕМ не използва
средствата на диалога и регулацията, а премина директно към
най-тежкото наказание, което само по себе си е необяснимо.
Второ, в очите и ушите на
"драгия зрител" от маса време се набиват други програми и
предавания, които би трябвало да бъдат спряни далеч по-рано -
визирам конкретно лъхащото отвсякъде на ултранационализъм и
националсоциализъм "В атака" на Волен Сидеров и откровено
просташкото "Сигнално жълто" на Албена Вулева, което брутално
уронва човешкото достойнство. А регулаторите трябва да имат
еднакво точна везна за всички.
Трето, ако приемем, че в
предаването си "От телефон до микрофон" водещият Ник Щайн е
събуждал негативни емоции в част от населението на смесените
региони, много ми е интересно какви емоции ще събуди решението на
съвета в другата част от това население. Явно Шестимата от СЕМ не
ги засяга такава "дребна" подробност. Поне трима показаха ум и
съвест.
Ако искаше да запази авторитета си,
СЕМ трябваше да потърси диалог с "Юниън телевижън" АД, трябваше да
предупреди за възможните последствия, в крайна сметка трябваше да
отмери с равен аршин. Не би. И се превърна от регулаторен в
репресивен орган.
Поназнайващите обаче се досещат защо
беше това бързане. Ами защото на 26 ноември, точно след 19 дни,
предстои ротационна смяна на част от членовете на съвета. И тогава
- я камилата, я камиларя.
Най-малка полза от случилото се има
Ахмед Доган, защото закриването на медия по политически причини в
условията на демокрация е мракобесие. И ако поръчката не идва от
него, някой му скроил фесa. Много добре му го е скроил! Не
плачете, колега Райков. Сега други трябва да плачат. |
