|
Дебатът около декларацията на
българския парламент по повод кризата след изборите в Украйна
разпали политическите страсти. След като ОДС внесе своя проект, а
СДС го доразви творчески, никой не си правеше илюзии, че
мнозинството няма да се опита да прокара и наложи свой текст. Така
и стана. Изненадата беше скрита в неговото съдържание - беззъбо и
обтекаемо. По същото време в София беше бившият външен министър на
Украйна, сега опозиционен лидер, Борис Тарасюк, който в прав текст
потърси българската подкрепа за преразглеждане на изборните
резултати след констатираните хиляди нарушения при вота. НДСВ
наложи своя проект с гласовете на коалиционните си партньори и
БСП, депутатите от ОДС и СДС демонстративно напуснаха залата. В
коментарите по случая беше казано всичко - за позициите на Москва,
ЕС, НАТО и САЩ, за разделението в Украйна по линията русофили и
русофоби, за историческите и икономическите предпоставки, за чието
преодоляване ще бъдат необходими десетилетия, в крайна сметка за
бъдещата принадлежност на страната - към обединена Европа или към
орбитата на Москва.
Беше пропуснат само един детайл, от
ония, в които казват, че се крие дяволът: Защо външният министър
на България, заклетият натовец и радетел за членството на България
в ЕС, направи пирует и предложи абсолютно неангажиращ текст?
Причината може да бъде
една-единствена и тя е предстоящата среща на министрите на
външните работи на страните от ОССЕ в София. Явно министър Паси е
искал да си остави място за лавиране, след като е ясно, че кризата
в Украйна ще бъде основната тема на форума. И тук възниква
въпросът, дали това беше по-добрият вариант за него, дали ако беше
предприел по-твърд подход в подкрепа на украинската опозиция,
позицията му на председател на ОССЕ нямаше да бъде по-силна?
Отговорът не е еднозначен.
Функциите на председателя на ОССЕ,
избиран на ротационен принцип, са по-скоро координиращи, отколкото
арбитражни. От него зависи в най-голяма степен изграждането на
авторитета на страната, която представлява. До момента Паси, поне
външно, не допусна грешка. Справи се успешно и за Приднестровието,
и за Нагорни Карабах, и за Грузия. Запази доброто име, което
България си завоюва, когато председателстваше Съвета за сигурност
на ООН. Може би е прав. Но има и друга гледна точка. Доколко
страната ни може да си позволи заемането на де факто неутрална
позиция, след като и ЕС, и НАТО категорично подкрепиха
опозиционния лидер Юшченко, а както все повече проличава, Кремъл
заложи на куц кон и е много вероятно да отстъпи в името на
отношенията си със САЩ и Запада. Рискът да бъдем оценени като
нелоялен и несигурен съюзник изобщо не е за пренебрегване. Като
прибавим максимата, че апетитът идва с яденето, при успех на
Москва в Киев си струва да се замислим и за бъдещата съдба на
Балканите.
Дано Паси бъде мъдър като Соломон и
не се подхлъзне на дипломатическата пързалка. |
