|
Грешат онези, които тълкуват
неприемането на заключителен политически документ на срещата на
външните министри на ОССЕ като провал. Такъв не беше приет и
миналата година. Важното е, че позициите са ясни, диалогът
продължава, а България се представи достойно.
Срещата в София беше заключителният
акорд на едно успешно българско председателство на най-голямата
трансатлантическа организация. Форум с такива мащаби и равнище се
проведе за първи път в София и опитът, който българската
дипломация натрупа, е уникален. Подготовката и провеждането на
събитие от подобен ранг са тест за възможностите на държавата поне
в няколко посоки: сигурност, подходящи условия за работа и престой
на участниците и гостите, протокол и административно обслужване,
комуникации и медийно покритие. Организаторите определено се
справиха.
Украйна и сблъсъкът на големите
Че кризата в Украйна ще бъде в
центъра на вниманието, се знаеше предварително и затова острите
реплики, разменени между държавния секретар на САЩ Колин Пауъл и
руския външен министър Сергей Лавров не са изненада. Както не са
изненада и реакциите на президента Путин, който заяви от Москва,
че Западът е "нахлупил колониална каска", и отговорът на Хавиер
Солана, че това е "твърде краен израз". Истината е, че в София
блесна огромната разлика в принципите и философията за решаване на
проблемите между демократичния свят, от една страна, и Русия и
Беларус, от друга. А в основата е изповядването на основните
човешки права и свободи като най-висши ценности, които открай
време определят законите на запад, докато на изток законите
определят и подчиняват правата и свободите. И точно затова към
темата за Украйна по естествен път се прикачиха и нерешените
конфликти в Приднестровието и Грузия, които висят като воденичен
камък на шията на руското сближаване с Европа и САЩ.
Русия всъщност брани интересите
си
Но ги брани така, както тя ги
разбира и както тя преценява, че трябва да го прави. Москва смята,
че всяко навлизане в нейния периметър, разбирайте постсъветското
пространство, я заплашва не само военнополитически, но и
икономически. В този смисъл съпротивата є е обяснима. Проблемът е,
че за да защити интересите си, Кремъл поддържа режими, които могат
да бъдат определени всякак, но не и като демократични. И тук става
голямото разминаване. Във Вашингтон, пък и в повечето европейски
страни отдавна се е наложило мисленето, че не режимите, а
демокрацията отваря път на бизнеса. Поне доколкото говорим за
коректния бизнес, а не за олигарси, групировки и всякакви явления,
които все още са характерни за икономическия климат в Русия и
повечето страни от ОНД. Следователно и в този план не можем да
говорим за конюнктурна ситуация, а за процеси и проблеми, чието
решаване изисква време и търпение. Отсега мога да се обзаложа, че
и следващата година ОССЕ трудно ще стигне до обща позиция.
Затова най-важното е гражданите на
Русия и Беларус сами да си зададат един простичък въпрос, защо и в
началото на ХХI век държавите им са в изолация, защо отново се
превръщат в препъникамък по пътя на собствените си народи. Давам
им жокер: нека сравнят стандарта и начина си на живот с ония, на
гадните западняци. Тогава отговорът ще изникне сам, а ОССЕ ще
изпълнява функциите си докрай.
|
