|
Производителите и търговците на бензин, нафта и газ имат право да
ругаят държавата за вдигането на акцизите, защото така продукцията
им се оскъпява и продажбите им може да намалеят. Превозвачите също
имат право да протестират, защото цената на километър пробег ще се
покачи, от което губят и те, и клиентите им. Но и гражданите имат
право да псуват, и то по две причини - защото за тях като за
крайни потребители всички цени ще се повишат, а заплатите им не
мърдат и втори път, че и без това задръстеното градско движение в
столицата се превърна направо в ад. Затова от пренапомпаното си
самочувствие и липса на разум протестиращите загубиха първата и
най-важна битка - за обществената подкрепа. Ще загубят и
следващите, макар и не по своя вина.
Когато преди 30 години транспортната
стачка в Чили дестабилизира лявото правителство на Салватор
Алиенде, зад исканията на превозвачите застанаха десните партии.
Когато на няколко пъти през последните години товарни превозвачи и
таксиметри блокираха столицата и други големи градове на страната,
зад тях, макар и неофициално, винаги са стоели конкретни
политически сили, синдикати и големи обществени групи. Оттук и от
усещането за безнаказаност дойде и порасналото самочувствие на
шофьорите. Този път шансът им е нулев, защото никой в държавата
няма интерес точно сега правителството да бъде клатено.
Следователно политическа подкрепа няма да има. Двата най-големи
синдиката ще си траят, защото не искат да поемат излишна
отговорност и негативи. Гражданството също няма да даде рамо не
само заради блокадите и неудобствата, а заради всекидневното нагло
и безпардонно поведение на "бакшишите", заради което сега ще си
патят и товарните превозвачи.
В случая и правителството има малко степени на свобода и ще търси
разумните компромиси и баланса на интересите, както се очертава
при конфликта между газовици и бензинаджии. Независимо от
подкрепата на премиера Милен Велчев е в най-деликатно положение,
защото, ако не "върже" бюджета, ще трябва да си ходи сам, за да не
си тръгне кабинетът. На всичкото отгоре идва и безкомпромисният
отпор на Доган за 70-те милиона от тютюна и земеделието.
А истината както обикновено е
проста. Всяко вдигане на цените на петролните продукти не само
удря гражданите по джоба, но и намалява клиентелата на
превозвачите. Причината се крие в ниските доходи и непосилните
данъци. Това е посоката, в която трябва да бъдат насочени усилията
на обществото, на управляващите и на опозицията. А такъв проблем
не се решава конюнктурно и на парче. |
