02-01-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов, Кеш

2 януари 2005 15:50

Държавата срещу солидарността

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

Солидарността е принцип, който фигурира в идеологическите темели на повечето модерни партии. Социалдемократи, християндемократи, либерали, леви, десни, центристи - всички говорят за солидарност. Затова въпросът не опира до политическата фразеология, а до практическото й приложение.

Преди повече от век класиците на социализма твърдяха, че при капитализма "човек за човека е вълк". Историята ги опроверга безапелационно, не без помощта на техните последователи. Модерният капитализъм спечели Студената война не заради военната си мощ, а защото изгради демократично общество и постигна висок стандарт на живот за преобладаващата част от редовите граждани. Създаде модел за подражание, който беше възприет от милиони хора отвъд "желязната завеса". За постигане на такъв просперитет голяма роля изигра солидарността между държавата и обществото, която прехвърли границите на отделните страни.

По време на Втората световна война и след нея Съединените щати бяха солидарни с европейските народи. Воювалите векове едни срещу други германци и французи първи си подадоха ръка, за да изградят нова Европа. Антитерористичната коалиция в Ирак днес също е пример за международна солидарност и е хубаво, че България е част от нея. Трагедията в Югоизточна Азия е поредното изпитание за световната общност, но всички виждаме как тя обедини усилията на нации от всички континенти. Това не може да не ни накара да се замислим за солидарността между самите нас и между нас и държавата България.

На пръв поглед българските граждани са солидарни помежду си, когато някой засяга техните интереси. Но не са ли търговците, които вдигат предпразнично цените, вместо да ги свалят, също част от обществото? Не си ли спомнят монополистите, които диктуват правилата на пазара, че добрият стопанин стриже овцата, а не я дере? Не се ли замислят политиците и техните експерти, че всеки отделен човек има праг на поносимост и след като той бъде преминат или излиза с гняв на улицата, или, което е по-лошото, става абсолютно безразличен към всичко и всички, които го заобикалят?

Твърдя, че с данъчната и ценовата си политика, особено в сферата на енергетиката, държавата се бори срещу своите граждани. Твърдя, че опитите на застрахователите да прокарат през парламента закони, които ще им осигурят свръхпечалби са и неморални, и тъпи. Твърдя също, че да въведеш винетна система за пътищата и отделно да искаш да ти се плащат магистрални такси е престъпление. Твърдя в крайна сметка, че българските политици са ампутирани от усещането за съчувствие и солидарност със собствения си народ. Некомпетентността им не е извинение, защото не тя е определяща. Определящи са моралът им, липсата на чувство за отговорност и възпитаният от простотията им цинизъм.

На онези, които излизат от общия знаменател - честита Нова година!

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо