|
Известно е, че
когато слънцето падне ниско преди залез, цветовете стават особено
контрастни, контурите се изострят, а сенките се удължават. Идеално
време за снимки и наблюдение.
Да се спънеш
в сянката си
Така, когато
макар и привидно царят-слънце падна ниско и а-ха да се катурне от
премиерския пост, едни екземпляри с претенции да са носители на
нов морал и ново време видяха сенките си удължени и решиха, че са
пораснали много. Почти колкото депесарите, с които скроиха
съвместно шапка на премиера. Повярваха си, един вид, и се спънаха
лошо, погледнато в дългосрочен план. Защото в краткосрочен те са
доволни. Изживяха се като спасители на центъра и съучредители на
Либералния алианс. Имат си кош-коджами ти министър, тапи в ушите
за критиките по отношение на ампутираните им съвести, достатъчно
трибуни да камуфлират низостта си - изобщо - пей сърце. Но
пропуснаха две важни подробности. Първо, не само останалите
политически сили, а цялото общество видя ясно и контрастно що за
морал притежават и доколко може да се разчита на тях за правене на
истинска политика. Второ, царят наистина не падна, макар, че беше
принуден да пожертва дясната си ръка в икономическата сфера -
Лидия Шулева. Но ако "таралежите" си мислят, че един Сакс-Кобург
ще забрави изпитанието, на което го подложиха, като захапаха
ръката, която им даде хляб - горчиво се лъжат. Назначението на
желязната лейди за шеф на предизборния щаб на НДСВ означава ни
повече, ни по-малко от "Сбогом Гергино" за политическите
покерджии. Дори в свой стил премиерът да има последната и
единствена дума при реденето на листите, отсъствието на нововремци
в тях ще блести като пилешка курешка на черен смокинг, за радост
на папараците и г-жа Шулева. Защото мълчаливият отказ на Симеон да
издигне в ранг на вицепремиер финасовия министър Милен Велчев е
повече от показателен за неговите предпочитания и бъдещи
намерения.
Ще има ли
изненада в ляво
В социологически
стил ми се струва, по-скоро да. Не защото президентът Първанов
няма интерес от абсолютно мнозинство на левицата след изборите,
това е отдавна известно. Не и защото за него е най-добре Симеон да
продължи да управлява - това също не е тайна. А защото Сергей
Станишев направи няколко непредпазливи изявления, които направиха
и него, и цялата БСП уязвима за критики. Става дума за позициите
му относно бъдещето на валутния борд, продължаването на
приватизацията, присъствието на контингента ни в Ирак и пр.
деликатни теми, които възбудиха духовете и тук, и в странство.
Затова, когато бившият вицепремиер, а сега президентски съветник,
Костадин Паскалев, след дълго мълчание предприе поредица от силни,
но безкрайно премерени медийни изяви, е редно политиците да се
замислят. От опит знам, че съветниците на държавния глава се
произнасят само в краен случай, защото институцията е "Президент
на републиката" и изявленията им биха могли да се тълкуват
нееднозначно. Дали Първанов е подтикнал Паскалев да напомни за
себе си или става дума за "творческа самоинициатива" е все още
въпрос с повишена трудност. Но както за членовете на столетната
партия, така и за техните приятели и противници е ясно, че като
опит и управленски капацитет Паскалев стои несравнимо по-високо и
от Станишев, и от апарата около него. Какво иска всъщност да ни
каже Първанов и какво да премълчи, засега, ще стане ясно преди
формалния старт на кампанията.
В дясно -
срещнаха се, но дали се познаха
Единственото що
годе ясно нещо в дясната част на спектъра е позицията на ДСБ и
Иван Костов - ще се явят на изборите сами и… "каквото сабя
покаже". За разлика от повечето скептици мисля, че партията на
бившия премиер няма да има проблем с преминаването на 4
процентовата бариера, но дали това ще бъде достатъчно за да влияе
реално върху политиката, ако не потърси съюзници в бъдещия
парламент, е трудно да се прогнозира. Във всеки случай
неколкократното заиграване на силните демократи с БСП не им донесе
активи.
Оформиха се
сравнително кротко и двете дясноцентристки тройки - СДС с
Демократическата партия и "Гергьовден", както и ССД с БЗНС-НС и
ВМРО. Те също би трябвало да прескочат парламентарния праг, но
въпросът, дали е по-изгодно да търсят предизборна коалиция или
по-късно - парламентарна, продължава да виси и да вбесява
изнервените избиратели. Доброто в случая е, че като никога не се
стигна до разправии, взаимни подозрения и обвинения. Веднъж,
защото контактите между партиите се осъществяваха, макар и с
различен успех, почти цяла година и втори път, защото формулата
"10 ноември", макар и недотам успешна, доведе до засилен диалог,
точно когато беше необходимо.
Въпреки това
подозрението, че на практика коалициите са огледален образ на
групировките около "Софийски имоти" и "Столична банка" не отпада
за обществото и сега на лидерите се пада отговорността да разсеят
съмненията за далавера.
На този фон
отново най-спокойни могат да бъдат в ръководството на ДПС. След
като показаха неформално на Симеон кой управлява, хоризонтът пред
тях на пръв поглед е светъл. Проблемът им е в преяждането с власт,
която не съответства на парламентарната тежест на партията.
Познайте в каква посока ще търси баланс Доган ефенди.
|
