|
Съобщението, че председателят на
италианската парламентарна комисия за разследване на атентата
срещу папа Йоан Павел Втори през 1981 е поискал официално от
България достъп до документи от архивите на бившата Държавна
сигурност не може да бъде изненада, още по-малко сензация. То е
повече от логично, защото двусмислените редове в автобиографията
на Светия отец, свързани с терористичния акт, оправдано възбудиха
духовете.
Истината е, че навремето обвиненията
за българско участие не бяха подплътени с доказателства, делото
беше прекратено, а Сергей Антонов освободен и върнат в София.
Затова готовността за съдействие от българска страна, изразена от
правителствения говорител Димитър Цонев, заслужава адмирации. Ако
шейсетината страници кореспонденция между бившите ДС и
източногерманската ЩАЗИ, за които говори също бившият шеф на
комисията за досиетата Методи Андреев, съдържат полезна
информация, тя трябва да бъде осветлена. Ако и 1000-та страници по
темата, изпратени от ЩАЗИ, стигнат до разследващите магистрати -
още по-добре.
Защото онези, които помнят, знаят,
че много въпроси останаха без отговор. Един от тях е свързан със
скоропостижно починалия в турски затвор "бизнесмен" Бекир Челенк,
който се чувстваше в България като у дома си, а връзките му с
Агджа бяха изяснени. Паническото напускане на Италия от
българските "дипломати" Айвазов и Василев никога не беше
аргументирано и разумно обяснено. Остана без отговор и друг
основен въпрос - пребивавал ли е атентаторът, "сивият вълк" Агджа
в България, кога и защо? Дано новото разследване даде
задоволителни отговори, за да се стигне най-сетне до истината.
Защото, ако искаме да сме почтени и
чисти пред съвестта си, трябва да разглеждаме темата за
"българската следа" в много по-широк аспект. Въпросът е защо
изобщо се говори за "българска" следа, а не за следата на
комунистическите секретни служби. Защо, когато стане дума за
убития в Лондон писател Георги Марков, отново се говори за
"български чадър", а не за реалните извършители на злодейството?
Българският народ не е Държавна
сигурност или Политбюро на ЦК на БКП. Българският народ никога не
е заговорничил и стрелял срещу папата. Българският народ никога не
е убивал с отрова големия писател. Но вината му беше вменена от
ония, с гузните съвести, които и досега са готови да заклеймят
"империалистическата пропагандна машина", но едновременно с това
забравят за незаконната търговия с оръжие, с която навремето дори
се гордееха, не си спомнят и за наркоканалите, които трябваше да
разложат гнилия капитализъм, като атакуват младите поколения.
Не си спомнят и за лагерите за
обучение на терористи, за подкрепата спрямо разните "Червени
бригади", "Червени фракции" и пр., които, оказа се, са си
"почивали" доста луксозно отсам желязната завеса.
Затова България трябва да съдейства
на разследването. Всъщност хипотезата на в. "Кориере дела Сера" е
показателна: "Покушението е вдъхновено от КГБ, координирано от
ЩАЗИ и извършено от българските спецслужби чрез Али Агджа". Някъде
да се говори за България или българския народ? Не! Но се припомня
сърцевината на "Империята на злото". |
