|
Котерията представлява група
лица, обединени от еднакви прикрити цели и облаги често във вреда
на обществото. Като се замисли човек върху това определение,
неминуемо трябва да си зададе въпроса, що за коалиции се стягат за
парламентарните избори.
Само преди няколко дни президентът
Георги Първанов обоснова историческата необходимост от коалиционно
управление в рамките на следващия парламентарен мандат. Той дори
употреби израза "обречени" на такова управление. Както можеше да
се очаква, основните му аргументи са два - необходимостта от силно
управление при присъединяването на България към ЕС и
невъзможността на която и да било от основните политически сили да
излъчи самостоятелно правителство, способно да се справи с
ангажиментите. Естествено държавният глава не се ангажира с
конкретни прогнози, но подчерта, че е готов да работи с всяко
демократично избрано парламентарно мнозинство. Добре казано,
въпреки че е премълчано очевидното: ако Първанов няма нужда от
нещо, то е самостоятелно управление на БСП или "Коалиция за
България".
Идеологическата несъвместимост
За абсурдните прегрупирания в
дясното пространство се изписа много. Еклектичното събиране в ОДС
на "Гергьовден" и земеделците на Яне Янев със СДС и ДП е точно
толкова абсурдно, колкото мирното съжителство на ВМРО
(Каракачанов) и БЗНС - НС (Мозер) под благата усмивка на ССД
(Софиянски).
Ако обърнем поглед към
неосъществения Либерален алианс, картината е малко по-различна.
При сегашната конфигурация и разпределение на силите меракът на
НДСВ да се яви самостоятелно на вота е логичен, както е логична и
необходимостта за обединение между "Новото време" и ДПС. Ако
последните две партии се коалират, те биха могли да издигнат
кандидати в райони, където би било невъзможно да пробият
самостоятелно. Но тук отново иде реч за партийни и лидерски
интереси, но не и за идеологическа съвместимост или обществена
необходимост.
Особено занимателна от такава гледна
точка е последната афиширана коалиция между социалдемократите на
Александър Томов, лейбъристите на Кръстьо Петков, доколкото ги
има, и НДПС на Гюнер Тахир. Според Томов обединявали ги записаните
в програмите им социалдемократически ценности, което наистина е
важно. Но, от друга страна, и тримата лидери направиха толкова
пируети във времето, че за избирателите изглежда много по-вероятно
стремежът им към персонално присъствие в парламента да играе
водеща роля. "Коалиция на розата" звучи красиво, но стремежът
символът да бъде отнет от БСП може да бъде оценен като грозен от
привържениците на левицата. Ал. Томов има готов отговор - БСП и
партньори си присвоиха името на държавата, като направиха от
"Коалиция за България". Ще допълня - и не само те, но това е друга
тема. По-важното е, че около БСП също се събра истински
политически тюрлюгювеч.
Нерде "винаги готовият"
социалдемократ Камов, нерде комунистът Паунов, нерде ромският
лидер Томов, нерде червените избиратели, които приемат с
неудоволствие и Камов, и Томов, но не долюбват и баш лидера си
Станишев. Като син на стар партиен кадър - какъвто беше баща му,
той минава за привилегирован ренегат на идеята.
Дори такова непретенциозно поднасяне
на фактите налага нелицеприятния извод, че новоизлюпените коалиции
изразяват преди всичко интересите на партийните първенци.
Лидерските амбиции
Те могат да се разделят най-общо на
три типа.
Индивидуалистични, за чест и слава,
които все пак се преплитат с някакво съзнание за партийна и
обществена полезност. На имунитетни, гарантиращи съдебна
недосегаемост, и на масови, свързани с икономическата независимост
и просперитет. Или, казано по друг начин, със защитата на могъщи
корпоративни интереси, които се оказват най-добрата гаранция за
дълъг живот под светлината на прожекторите. Приемам всякакви
обвинения в политическо черногледство, но фактите са си факти и те
са ясно видими както в приватизационните сделки и в създаването на
олигархична върхушка, така и в съществуването на лондонски кръгове
и яхтсменски карета, които дращят окото, но не и съвестта на т.
нар. политически елит.
Абсурдът на фактите
Съвсем наскоро един колега направи
простата сметка, че ако декларираните амбиции на всички участници
в изборите се осъществят, те трябва да получат сумарно между 140 и
170 процента от гласовете на избирателите. Прогнозите са за около
4 500 000 души при 60 на сто активност. Местата в парламента са
240. Това предопределя не само люти баталии преди вота, но и тежки
крушения след него. Затова се изкушавам да препоръчам на
доверчивия гласодател да си препрочете малко нещо от вечния Алеко,
преди да пусне бюлетината. И по-точно - характеристиката за
българския народ в писмото до Граматикова при Байганьовите избори.
И едва тогава да реши кому да дари доверието си. |
