|
Все се репчи българският юнак на
румънците, че ни бавят по пътя към ЕС, все си повтаряме нещо за
плувните способности на "власите накрая Дунава", а думата
"мамалига" предизвиква тънка, самодоволна усмивка. Е, може да са
се позабавили малко съседите, може и те да са пооплескали
едно-друго, ама и ние не сме я втасали със съдебната реформа и
вече почти без сурдинка се говори за мафия в тоги.
Мисълта ми е, че нямаме особено
основание да се бухаме в гърдите и да ревем като изоглавени:
"Болгар, болгар!" Защото при церемонията по подписването на
Договора за присъединяване към ЕС в Люксембург румънците ни
удариха в земята. Те демонстрираха цивилизованост и приемственост
в политиката, характерна за държавите от елитния клуб. В
официалната делегация на Букурещ румънският президент Траян
Бъсеску беше поканил двама свои предшественици, премиера и
експремиера, действащи и бивши министри, политици, които са имали
принос в процеса на присъединяване. Общо 21 човека. Когато гледах
церемонията, все още не знаех, че за българската делегация са били
предвидени 20 официални и 10 допълнителни места. Как да приемем
тогава "пестеливостта" на премиера Сакскобургготски? Като
скромност? Глупости! Като пестеливост - Боже опази!
Не, това беше проява на царствена
суета и безцеремонност, на тънки предизборни сметки и натриване
носа на опозицията. Георги Първанов беше поканен да се присъедини
в последния момент не от кумова срама, а защото интересите на
премиер и президент на предстоящите избори съвпадат. Нов мандат за
Симеон почти гарантира втори мандат и за Първанов. А като човек с
чувство за историчност, Кобургът не иска да дели славата с други.
Суета човешка, пък била тя и царска.
Едва ли има разумен човек в
България, пък бил той и привърженик на БСП, който да не отчита
реално, че министрите Паси и Кунева си свършиха чудесно работата.
Бориха се денонощно с бюрокрацията и парламентарния непукизъм,
опълчиха се срещу наглостта и недосегаемостта на съдебната власт,
лобираха за каузата и там, където на други и през ум не би им
минало. Затова техните подписи под документа са на място и имат
своята тежест.
Но аз питам: защо не бяха поканени
поне като гости на церемонията президентите Желев и Стоянов, които
съобразно времето на управлението, правата и възможностите си бяха
в основата на процеса на присъединяване? Защо не бяха поканени
министър-председателят Костов и външният министър Михайлова, които
не само започнаха преговорите, но затвориха и три четвърти от
прословутите "глави"? Защо не беше поканен експремиерът Виденов,
който, дори да е било принудително, подаде официалната молба за
членство през декември 1995? Може да звучи наивно, но ще прибавя и
имената на първите главни преговарящи Кисьов и Божков, които
задвижиха тромавата машина... Къде беше и Доган, след като се
твърди, че той е създател на уникалния български етнически модел?
Мога да изброявам дълго, но файда няма. Има българска политическа
реалност.
Затова се изкушавам да цитирам
мисълта на английския поет Александър Поуп, който е живял преди
два века и половина: "У всеки човек има точно толкова суетност,
колкото ум не му достига." |
