07-05-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

Иван Ибришимов

Кеш

7 май 2005 21:40

В очакване на дебютант(к)ите

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

София, 23-ти избирателен район: ОДС - Надежда Михайлова, ДСБ - Иван Костов, БНС - Красимир Каракачанов. Победител - Румен Овчаров, БСП, с подгласник - Пламен Панайотов - НДСВ. Сборът от гласовете на ОДС, ДСБ и БНС вероятно ще бъде по-голям от този на БСП и НДСВ, но това няма да има никакво значение. Поради естеството си 23-ти избирателен район в София е показателен за гласуването в цялата страна - това показва практиката от последните 15 години - левицата и десницата винаги са били на кантар, с изключение на 1994 и 1997. Предполагам, че сега отново ще можем да екстраполираме резултатите за общото съотношение на силите с голям процент достоверност. По-лошото е, че и в другите два столични района, където десницата традиционно е побеждавала, БСП и НДСВ ще спечелят, макар и с по-малко гласове от попиляното дясно пространство.

Има един хубав зевзешки лаф, който гласи, че меракът умира 15 минути след настъпването на клиничната смърт. За друг мерак иде реч, но ако го вържем с политиката, в резултат на самоубийство дясното е в клинична смърт и до датата на изборите текат неговите 15 минути. Причината за готическата ситуация е, че лидерите, които произведоха пазара и демокрацията в България, сега се борят за властта като диви прасета с тиква - искат да я захапят, но не могат, защото нямат ресурс, и само я побутват със зурните си. Властта се търкаля пред тях и или ще попадне между здравите челюсти на т. нар. социалисти, или ще бъде разфасована в лондонската магерница на Величеството. В нашия любим, 23-ти избирателен район Румен Овчаров ще бъде щастлив и така на всеки километър, та чак до края на

През всичките месеци на братоубийства в рамките на бившите ОДС се разнасяше един много смешен лаф - нямало било нищо лично, ставало дума за принципи и програми. Ха да видим сега, като излязат всички програми на светло, за какви принципни различия говорим. Няма такива. Има диференциран подход към миналото, но не и за бъдещето. Само че това бъдеще няма да се случи, защото ще го определят не десните водачи, а невъзможната доскоро монархо-комунистическа олигархия.

Има ли изход от такава йеронимусбошовска ситуация? Има! Но при условие, че се спазят няколко елементарни правила. Припомнете си какъв е най-лесният начин да се превърне минусът в плюс - като му се постави една вертикална чертичка, която не го зачерква, а трансформира. Трябва да се загърбят натрупаните горчивини. Въпросът, кой е виновен за разделението, да бъде загърбен, защото няма време за отговори. Те ще дойдат след вота в зависимост от резултатите. Лудналите десни избиратели ще се произнесат с гласовете си. Шансът е да бъде запазен добрият тон, за да не бъде убита възможността за следизборно коалиране и което е по-важно, да се съхрани все още мъждукащата вяра на демократичната общност за остатъци от здрав разум по върховете.

Ако срещата с разума не се състои, очаквам след изборите едно здравословно "Сбогом на величията" и раждането на нова десница, пък била тя и с дебютант(к)и. Може и да е за добро.

Начало    Горе


© 2002-2005  Още Инфо