|
Лош късмет извадиха в сряда
футболистите на двата елитни и най-обичани български клуба
"Левски" и ЦСКА. След безличната им игра и срамните сцени,
подхождащи на махленско дерби във "Факултета", същата вечер
милиони приятели на "великата игра" имаха възможност да видят
невероятния спектакъл, сътворен от "Ливърпул" и "Милан". Седях
пред телевизора и имах усещането, че гледам различен спорт -
едните ритаха по-рядко топката и по-често съперниците си,
разхождаха се напред-назад, караха се със съдиите и стигнаха до
бой, другите се раздаваха докрай 120 минути, показаха фантазия и
творчество, накрая едва се крепяха на краката си, но ще останат
като пример за висш професионализъм и етичност. И тогава за
пореден път си дадох сметка, че случайни неща няма. Че каквато е
разликата в класите между нашия футбол и оня, на който викаме
европейски, такава е и разликата в реалния ни живот. Не говоря
само за стандарта, там лека-полека ще се оправим. Говоря за
манталитета, за начина ни на мислене, за отговорността, която сме
склонни да поемем и можем да понесем. В крайна сметка и за
критериите, по които определяме кое е хубаво и кое - лошо, кое е
добро и кое - зло.
На път от Букурещ за мача в
Истанбул, пресичайки България, британски журналист сравнява
видяното с пътуване "назад във времето". Порутени като след
бомбардировка гарички, пред тях хора с безизразни лица, за които
най-интересното събитие е преминаването на влака... Дивна природа,
сред която се мъдрят руини на гигантски заводи, приличащи на
реликти от Сталинградската битка. И тогава се сетих за текста на
друг английски журналист, от "Дейли мирър", който бил впечатлен,
че независимо от окаяното състояние на повечето болници в страната
българските лекари са по-добри от британските. Казано с ръка на
сърцето - и двете оценки отговарят на истината. Защото изразяват
едновременно реалното състояние на нещата, но загатват и за
потенциала, който имаме като държава и нация.
Ще речете - всичко опира до пари. Не
е точно така. Висококомпетентното царско правителство, барабар с
прехвалените, възпитани и изучени във Великобритания "юпита",
загуби в буквалния смисъл на думата около 2 млрд. евро по линия на
европейските фондове и програми. Като изключим САПАРД, бяха
усвоени едва 9 процента от останалите безвъзмездни финансови
ресурси. Но независимо от новия им морал това не попречи на
многознайковците да профукат над 1 млрд. лева за чешмички и други
предизборни хватки. Не попречи и на левицата да обещава реки от
мед и масло, без да посочи източника на средствата. Защото ще ги
вземат от ония, които реално произвеждат и създават
благосъстояние. А те, както и да го гледаме, явно са малцинство.
Едно трябва да е ясно - простотия и
мошеничество има навсякъде по света, дори в най-развитите страни.
Затова големият въпрос е кой реди дневния ред на обществото, кой
създава ценностната му система, кой има волята да изгражда и
поддържа нормални за цивилизования свят производствени, пазарни и
обществени отношения. В противовес на ония, за които простотията и
безхаберието са витална среда, кислородна камера за далаверите и
некадърността им. Когато мислещите българи вземат връх,
потенциалът на България ще се осъществи, а жабите на българския
футбол ще си намерят гьола.
Идат избори. |
