|
Кабинетът "Сакскобургготски" може
да бъде обвиняван в много грехове, но едно трябва да му се признае
- той беше докрай последователен в придържането си към
непоследователната политика на НДСВ - партията, която го излъчи.
С едно важно изключение - сферата на
външната политика, където екипите на министрите Паси и Кунева се
придържаха стриктно към евроатлантическия курс, по който
българският кораб беше поел от края на 1997. Логично се стигна до
приемането на страната ни в НАТО и до успешното завършване на
преговорите за членство в ЕС. Ако някой възрази, че рискът да бъде
приложена предпазната клауза и да се стигне до отлагане с една
година на присъединяването е реален, то вината за това няма да
бъде на външнополитическия екип, а преди всичко на вкостенената и
деградирала съдебна система.
Затова по-интересно е да погледнем
към вътрешната политика. НДСВ дойде на власт с ясната заявка да
промени двуполюсния модел и по-дискретно - да разруши действащата
политическа система. Успя частично, като попиля дясното
пространство и укрепи позициите на левицата. Този ефектен номер се
получи, като БСП беше вкарана във всички нива на изпълнителната
власт, без да е печелила избори.
В не допусна да има кандидати за
депутати със съмнения за агентурно минало, но не възрази, когато
правителството назначи на висши постове в специалните служби
дългогодишни кадри на бившата Държавна сигурност.
Най-големият "успех" на
правителството беше, че успя да превърне парламента на
парламентарната - според Конституцията, Република България в свой
придатък. Демонстративният отказ от контрол бе налаган така
безпардонно, че скандалът беше неминуем, и както става обикновено,
той се разрази в най-неподходящия
Провалите на големите
приватизационни сделки също не бяха неочаквани. Във всяко едно от
министерствата се водеха люти битки за влиянието на различни
групировки и кланове. Груба грешка на премиера и на заместничката
му Шулева беше, че допуснаха частнопартийните интереси на
коалиционните партньори от ДПС да надделеят при раздържавяването
на "Булгартабак". За БТК е излишно да се говори - резултатите са
пред очите на всички. Особено интересно е да се надникне и в двора
на военното министерство. Противно на твърденията на министър
Свинаров за прозрачността на крупните сделки, фактите сочат друго.
Така и не се разбра примерно упоритостта, с която се поддържаше
обречената сделка за МИГ-овете с Русия. Никой не си направи труда
да обясни защо за основен доставчик на автомобили беше избран
"Мерцедес", още по-малко се чу нещо за сделката с фрегатите. Става
дума за милиарди евро, които ще се плащат поне две десетилетия!
Естествено върхът на безобразието беше магистрала "Тракия", която
ни скара и с ЕИБ, и с Еврокомисията. Дори предшественикът на
феноменалния Церовски - левият Паскалев, не се сдържа и гласно се
възмути...
Сега с предизборния си пирует спрямо
БСП Симеон накокошини политическите лидери от всички цветове.
Майсторски ход, но с една забележка: ако НДСВ претендира и се
пребори за първенство в дясното пространство като контрапункт на
социалистите, то ще се превърне в собственото си отрицание. Нещо
повече - партията ще се превърне в огледален образ на пълния с
червени министри кабинет, но с обратен знак. И тогава въпросът за
новото разцепление сред царистите ще бъде не "дали", а "кога". |
