|
Многократно съм твърдял, че
интегрирането на циганите в обществото ще бъде проблем №1 за
България през ХХI век. Омръзна ми също така да повтарям, че
етническите партии са политически гета, които възкресяват по
парадоксален, но и безпардонен начин крепостничеството над повече
от милион и половина български граждани. Сега прибавям още нещо -
ако политиците продължават да си заравят главите в пясъка,
разчитащи може би на партийно оцветените си задници, а държавните
институции да пазят царствено мълчание пред произвола, който
залива страната, скоро можем да се окажем изправени пред проблем,
който не се решава с конвенционални средства.
Преди няколко дни лице на име Боян
Расате, председател на организация, наречена "Български национален
съюз", предупреди в интервю, че "идва гражданска война". На
въпроса, какво препоръчва да бъде направено, той дословно
отговаря: "Ромите да се затворят в гета, които да са изолирани от
българите... Ако искат, да живеят в дупки или кашони. Не бива да
правим от хората това, което природата не им е заложила." Това пък
ако не е националсоциалистическа пропаганда, здраве му кажи. Но
както може да се очаква, реакцията отново е нулева.
Кампанията на националистическите
организации "Атака" и "Гранит" се движи по ръба на допустимото, но
недоизказаното от техните лидери гърми в главите на хората
по-силно от изреченото. Не е изненадващо. Защото появата на
националистите на политическата сцена е логично следствие и
реакция срещу нароилите се етнически партии и политиката, която
провеждат. Има цели райони в страната, и то не от вчера, където
управлението им няма нищо общо с правилата на демокрацията и
буквално граничи с тиранията. Вместо да се тупат по гърдите с
разните си "етнически модели", техните лидери трябва най-сетне да
си дадат сметка за противопоставянето, което партиите им
нагнетяват, и за рисковете за гражданския мир и националната
сигурност, свързани с него. Защото играта с етнически и религиозни
карти е игра с огъня, а бързият възход на "Атака" е взривно
показателен. По-интересното е, че и едните, и другите имат общ
корен. |
