|
Песимистичната българска поговорка намери ярко потвърждение заради
провала на срещата на върха на ЕС в Брюксел. След като в края на
първия ден дойде оптимистичната новина, че при изпълнение на
условията България и Румъния ще завършат преговорите в срок и ще
бъдат приети за пълноправни членове на съюза през януари 2007,
последва истински леден душ. Не толкова в резултат на пословичния
полски инат, който мнозина и тук дават за пример на достойна
защита на националните интереси, колкото поради светкавичния
отговор на шестте "големи". Техният добре премерен удар нямаше
нищо общо с голата политическа реторика и имаше чисто финансови
измерения. Инициативата бъдещите разходи на общността да се
ограничат до 1 процент от Брутния вътрешен продукт е убийствена за
новите страни членки и поставя под въпрос бъдещето на процеса на
разширяване. Потърпевшите са предизвестени - България, Румъния, в
по-далечна перспектива Хърватия, Турция, Македония... Новоприетите
10 също ще имат проблеми, защото присъединителните фондове ще
бъдат яко орязани. Официалните реакции са разнопосочни.
Евродепутатът Мартин Шулц изрази
скептицизъм за бързото приемане на кандидатките и допълни, че
фиаското в Брюксел ще доведе до преосмисляне на бъдещите стъпки по
разширяването. Още по-конкретен беше председателят на Комисията по
въпросите за ЕС на германския Бундестаг Матиас Висман, който в
прав текст заяви, че България и Румъния трябва да се притесняват
за членството си. Шефката на бюджетната комисия на ЕС Михаеле
Щрайер акцентира, че България и Румъния са две много бедни страни,
разходите по които изключително много ще натежат на общия бюджет
на ЕС. Мнението є се споделя и от влиятелния координатор и
икономически анализатор на "Мюнхнер Меркур" Георг Анастасиадис,
който предвижда, че "ЕС може да си спести по-нататъшните преговори
с България, Румъния и най-вече с Турция". В противовес е
изявлението на зам.-шефа на социалдемократите в Бундестага Гернот
Ерлер, който напомня, че "разочарованието е лош съветник", и
добавя: "България и Румъния са официални кандидатки за членство… и
в началото на 2007 ще имат право да срещнат отворени врати към
ЕС."
На този фон истината, че все още
нищо не е решено и бъдещото ни членство е под въпрос, се налага
сама. Затова както българските дипломати, така и държавните ни
ръководители трябва да спрат да се почесват дълбокомислено и да
натиснат педалите докрай, а приказките за повторно отваряне на
преговорни глави да бъдат забравени. Защото естеството на региона
и някои чужди геополитически амбиции превръщат перспективата ни
извън ЕС не в сива, а в черна. |
