|
Като ми се обади по телефона, редакторът на “Детонация” Васил
Колев ми рече: “Абе, напиши нещо за дясното пространство, ама го
дай малко по-оптимистично, че хората са се поотчаяли”. Отвърнах му
с класическото “Добре, ще помисля”. И за повдигане на духа
измислих начало със стари вицове и поуки, съобразени с
обстановката.
Дясното – на ръба на вица
Вървяли в тъмната следизборна нощ по
“Раковска” един десен оптимист и един още по-десен песимист. От
това по-лошо не може да има, разсъждавал оптимистът. Може, може...
допълнил го песимистът. И като си ги представих двамата, защото те
олицетворяват всички нас, се сетих за поуката: Песимистът е добре
информиран оптимист.
Истината е, че колкото са тъжни за
демократичните хора резултатите от изборите, толкова е комично
поведението на десните лидери. Те сякаш живеят в някакъв свой
призрачен свят, оградени от ласкатели и лакеи, контактуват помежду
си с кратки саркастични реплики, основно чрез медиите и облъчват
обществото с мантри, които само те сами си разбират.
“Ние сме Демократи за силна България
защото сме демократи и сме за силна България в Обединена Европа”.
(Точка.) Освен това сме най-голямата партия в дясното
пространство! (Удивителна!)
Наистина е така – ДСБ взе цели 17
мандата.
Меко казано нелепо беше и
поведението на лидерите на СДС в НДК. Резултатът е разгромяващ и
изявлениятя, че целите са постигнати, защото ОДС остават
“най-голямата политическа сила вдясно” звучат като зле разказан
пошъл виц. Двайсет мандата са подигравка за все по-оредяващите
седесарски редици, а поведението на лидерите - направо обидно.
За БНС е излишно да говорим – те са
щастливи, че “прескочиха трапа” и поне лидерите на трите партии ще
останат в политиката, въпреки, че със своите 13 мандата не биха
могли да защитават каквато и да била самостоятелна позиция.
На този фон усмивките се превръщат в
гримаси, които никакъв грим или лустро не са в състояние да
прикрият. След случилото се на 25 юни перченето на сините,
по-сините и най-сините лидери пред телевизионните камери е
абсолютно неуместно, по-скоро е признак на лошо възпитание и ниска
политическа култура. Както и да се завърти рулетката около
сформирането на кабинета, от тях нищо не зависи. Крупието на ги
допуска до залозите, а надеждата, че някои от играчите ще се
откажат е чиста илюзия.
Покупката на депутати вече започна и
е само въпрос на време да видим дали комбинацията ще бъде БСП -
ДПС плюс десетина индивидуални продажници или БСП - ДПС - НДСВ.
Шансът за експертно правителство, идея, сама по себе си добра, е
пренебрежимо нисък. С подкрепата си за БСП Ахмед Доган постави
нещата по места – ченгетата се върнаха при бившите си (?)
работодатели. Такъв съюз поне при сегашната ситуация е
непробиваем. А вариантът Симеон да получи втория мандат за
съставяне на кабинет става почти невъзможен. Но дори да се случи
невъзможното, позицията на ДСБ е категорично против подкрепа за
царя, а ОДС и БНС са твърде слаби, чисто аритметически, за да
помогнат.
Не включвам в сметките “Атака”,
защото в момента, съвсем логично, никой няма да рискува нейната
помощ.
Да си в опозиция не е позорно
Не е позорно, стига да си гледаш
работата, а не да си мериш носа пред огледалото. Нито ще стане
по-къс, нито по-красив. Истината е горчива, но трябва да се приеме
с необходимото хладнокръвие.
Десницата получи малко над 700
хиляди гласа, които са крайно недостатъчни за да има претенции да
управлява. Единственият изход за нея е да се консолидира, да
формулира ясни и разбираеми послания и да си върне изгубеното
обществено доверие. На всичкото отгоре това трябва да стане бързо,
защото есента, за когато се стягат да правят конференции лидерите
на партиите, предстоят местни избори в София, Русе, Разград и още
десетина града в страната. Ако и тогава сините се явят попиляни,
поведението им ще граничи с престъпление срещу демокрацията.
Затова ще им припомня един
настръхващ епизод от забележителния роман на Пади Чайефски и Сам
Хедрин “Телевизионна мрежа”, по който беше направен и великолепен
едноименен филм. Там главният герой, голям, но полудяващ водещ на
новините, в един момент не издържа и призова зрителите, на които
им е писнало от управлението, от живота или от самите тях, да
отворят прозорците и да изкрещят: “Вбесен съм и повече няма да
търпя!”. Милиони американци го направиха в един и същи момент, и
доказаха не толкова силата на телевизията, колкото собствената си
мощ, когато са единни. Когато пред нулите се появи единица, нещата
стават непредсказуеми, което се доказва и от появата на “Атака”.
Лидерите на десните партии трябва
най-сетне да разберат, че демократично мислещите българи,
хората, които ги избраха и избират
са бесни.
Бесни са и повече няма да търпят
нито глупостите, които вършат, нито личните им ежби и нападки.
Миналата седмица в неформален
“Манифест” Евгени Дайнов поиска три оставки и вътрешни избори в
цялото дясно пространство. Идеята му изобщо не е утопична, ако по
сините върхове са останали още разум и почтеност. В разказа си
“Ветаро”, като описва едно шопско село, Елин Пелин използва
следната метафора:
“От връо се види доло, от доло
връо се не види”.
Струва ми се, че сме свидетели на
обърнатия образ. В десницата от доло се види връо, но от връо доло
се не види. Ала и това, което се вижда по върховете не е за
гледане. Пълен мрак. Но великият сърцевед е помислил и за
тъмнината. В същия цикъл “Пижо и Пендо” той задава фундаменталния
въпрос:
“Та нема ли кой да палне
плевнико на кмето,
да разпръсне това пусто
темнило проклето!
“Кмето” в случая не е Софиянски, а
събирателен образ.
Не съм Херострат, не съм даже
обикновен политически пироман, но и моето търпение, като
търпението на всеки нормален човек, има граници. Не трябва идеи и
принципи да се жертват за лични амбиции. И за да бъда пределно
ясен, ще завърша с още един виц:
“Бий ме, бий ме...", моли се
мазохиста... "Нямаа, нямаа...", отговаря садиста.
Не искам да участвам в този виц, но
предоставям избора на ролите по предназначение.
Ще попитате, кое му беше
оптимистичното на писанието? Как кое – като останат без
избиратели, което вече почти се е случило, водачите щат-нещат,
сами ще се оттеглят. Тогава целокупният седесариат отново ще се
събере и избора ще бъде негов,
а не на апаратчиците. |
