09-01-2004

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов, Кеш

27 декември 2003 15:40

Провинциализъм и космополитизъм

 

 


Трагедията в Кербала не можеше да не възбуди духове и страсти. Проля се българска кръв далеч от родината. Случва се рядко и взривът на емоциите показа, че имунната система на обществото ни не е мъртва, както твърдят дежурните мизантропи. Беше време, преди 1990 година, когато подобни теми у нас бяха табу и само под сурдинка се споменаваше как американци или англичани са готови да изпратят самолетоносачи за всеки свой гражданин по света, ако изпадне в беда. Мръсните империалисти!

Сега се стигна до сблъсък на позиции и това е добре, защото означава, че демокрацията е жива и действа. Според скромното ми мнение политиците взеха единственото правилно решение - България да продължи участието си в антитерористичната коалиция и военното си присъствие в Ирак. Чест прави на журналистическата гилдия, че даде рамо на управляващите в труден момент, но даде възможност и на привържениците на обратната теза да изложат позициите си.

Всъщност проблемът е доста по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. "Миролюбците" твърдят, че България няма кауза в Ирак, че българските войни са призвани единствено и само да защитават границите на страната, националната сигурност и суверенитет. Не съм съгласен. Това е мислене от миналия век, и то мислене от времето, когато бяхме част от лагер, пък бил той и социалистически. Мислене от провинцията на света. Сега не е така. България е на прага на двата най-авторитетни световни клуба - ЕС и НАТО. България председателства ОССЕ, а доскоро беше член и временно председателстващ на Съвета за сигурност на ООН. Трудно е за възприемане, но е факт, а с фактите трябва да се съобразяваш. За изминалите 15 години страната ни се върна на голямата сцена и все по-често ще бъде под светлините на прожекторите. Затова участието ни в мисията за демократизирането на Ирак е нито повече, нито по-малко защита на цивилизационния избор, който направихме сами и с който би трябвало да се гордеем.

Точно тук е проблемът. Защото, ако не се осъзнаем като европейци, като част от демократичния свят, ще продължим да се изживяваме като лошото дете в забавачницата - дето всички го мразят и искат да му навредят. Казано по друг начин, да се изживяваме като "тъмни балкански субекти". Да бъдат обвинени поляците, че заради тях са ни атакували в Кербала, е екзактен пример за такова пещерно мислене.

Преди хилядолетия Хезиод за първи път споменава името Европа, като визира териториите на днешните Гърция и България до Балкана. Така е. От тук е тръгнала европейската цивилизация. Е, защо тогава и докога, дявол да го вземе, продължаваме да се държим като провинциалисти в лошия смисъл на думата, след като за първи път от 60 години насам, през 2004, да си българин ще звучи гордо навсякъде по света?

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо