|
Наскоро вникнах в дълбокия смисъл, заложен в плитката на пръв
поглед думичка “кълдеринка”. Кълдеринката била малка, красива,
креслива и агресивна птичка, чието название находчиви политици
използвали като синоним за ятата млади репортерки, които ги
обсаждали непрестанно. Схванах за какво иде реч и мигом се
замислих, че политиците не могат без кълдеринките, а обратното не
е вярно. Репортерките имат право на избор, по-голям от избора на
политиците, освен ако не се симбиозират с тях и не свият услужливи
пощенски гнезда. Обикновено така стигат до логичния финал на
журналистическата си утопия. Пишман-политиците, които точно на
това разчитат, забравят, че с чуруликането си птичките ги влекат
към края на собствената им кариера. Както песента на сирените -
древните херои към дълбините.
Защо гъделичкам мислите ви
Защото парламентарната веселба от последните две седмици напомня
епичното “страшно е, майко, и весело”. Напомня го, но доста
ирационално. Видяхме опита на две политически сили, БСП и НДСВ, да
се надхитрят взаимно, да се изнервят докрай със самочувствието на
партии, които достатъчно са навредили на България, но са получили
също така достатъчно дивиденти за себе си, макар и с разлика от
десетина години. В крайна сметка БСП пропусна три дузпи, вкара си
поне два автогола, докато НДСВ намери съдийска подкрепа в лицето
на десницата заради дванайстия играч вляво – ДПС. А крайно вляво,
“Атака”, изпълни бойната задача да мине по десния фланг, за да
могат след маньовъра ченгетата и левите пропагандисти да
предприемат спасителен опит за обръщане на хастара.
Навремето номерът можеше да мине, но днес изтърканото си личи
отдалеч, лицето и опакото са различими, независимо от препаратите,
пералните и перачите на съвест.
Коалицията БСП – ДПС загуби по собствена вина и по десетки причини,
90 процента от които бяха генетично предпоставени.
Свръхнадценяването и самоизяждането, цинизмът и усещането за
безнаказаност, идейната импотентност и архаичното разбиране за
реалността... Зад красивите призиви за национално общение
прекалено явно прозираше желанието за реванш и по Смирненски ясно
звучеше оная единствена струна от злато на европейските фондове.
Вълците, кучета ги яли. Както и овцете пред урните. Но на така
описания фон са заковани два въпроса, на които сме длъжни да си
отговорим, ако не искаме да ни подпалят къщичката в пряк и
преносен смисъл на думата.
Кой си играе с кибрита?
Ето
ви въпрос, на пръв поглед, с повишена трудност. “Атака” била
фашистка организация или поне крайно дясна. Такива глупости сипят
отляво. Сипят и ония, които не правят разлика между
националсоциализъм и фашизъм. Това е друга тема. Връщам се към
нашата. Трима от “Атака” участваха в заговора за “законно”
узурпиране на властта от лявата коалиция в безумната нощ на
гласуване на кабинета. “Атака” се роди от комунистическото бойно,
създадено за действие в мирно време, формирование “Защита”.
“Защита” от своя страна беше създадена от т. нар. “генералско
движение”. Генеалогията е ясна и единственото “дясно” тук идва от
принципа “лява ръка-десен джоб”, с който червените апаши живеят,
откак се помнят, независимо от ранг и длъжност, от “пол и занятие”.
Важното в случая е, че ДПС и “Атака” са като сиамски близнаци – не
могат вече да виреят поотделно. Те се подхранват взаимно – колкото
по-силна е “Атака”, толкова повече се бетонира ДПС и обратното. А
БСП искаше да даде на ДПС власт, която би превърнала “Атака” в
най-добрия случай в трета политическа сила при следващите избори.
Драсни-пални фитилджиите забравят, че балканското “буре с барут”
не е фикция и гърмежите му още отекват на 80 километра западно от
София. Забравят, че неоповестяваните данни за стотиците медресета
из Родопите и Делиормана означават нещо много повече от това, че
не са оповестявани. Забравят да четат и все по-честите новини за
локални, но масови сбивания между цигани и българи, които,
противно на полицейските хроники, имат само частично криминален
характер и по-скоро прикриват дълбоко тлеещ конфликт с
непридвидимо развитие. Я вижте сега кой се домогва най-ловко да
купува и организира ромската общност? ДПС естествено. А кого
търсят българите да ги защити – “Атака”. През това време държавата
спи, защото на практика е парализирана, а левицата се готви пак за
скок към властта. Затова вторият въпрос сега е
Как НДСВ и БСП ще финтират обществото
Лидерите
на НДСВ направиха титовски номер – след ляв мигач със завой
надясно се гласят без мигач да завият наляво. На това някои му
викат “последователност по сакскобургготски”. Водят се разговори,
които трябва да преминат в преговори, а като се стигне до
преговори, ще станем свидетели на поредната кръчмарска лакардия за
пред медиите. Залозите се правят в задната стаичка. Същото е и от
страната на левицата. Там башка другото предпочитат крупието
отново да бъде с фес. От НДСВ декларират, че са склонни да
отстъпят на БСП премиерския пост, защото червените имали
мнозинство в парламента и така било редно. Защо миналата седмица
не беше редно, не е ясно. От “Позитано” 20 изказват задоволство от
променената позиция на царистите, но успоредно допълват чрез мадам
“Фишу” от Стара Загора, че искането бъдещият премиер да не се
нарича Станишев било обидно. Иди ги разбери – сами направиха
всичко възможно да го провалят, сега го жалят. БНС играе абсурдна
бавна ръченица, Софиянски рипа здраво, Каракачанов бърка стъпките
с тежко воеводско хоро, Мозер се дърпа от мегдана, уж свенливо, но
дава ухо на догадките няма ли да я поканят за кума на тежката
сватба. ДСБ са направо втрещяващи – ще дадат 17-те си гласа за
НДСВ, но ако не са в коалиция с БСП, “Атака” и естестевно, но
недоизказано - с ДПС. Хайде смятайте, каква полза би имало тогава
от подкрепата им. Никаква, но пък звучи красиво. А от СДС немеят и
чакат покани. Няма идеи, няма вопъл. И стон не се чува. То какво
друго им остана освен едната хубост и спомените...
И все пак изход ще се намери
диният вариант е той да бъде предрешен от личните амбиции на
повечето депутати, които нямат интерес от парламентарна криза и
нови избори, все едно при втория или третия опит, другият, от
проявеното за първи път от две години единство на дясното в
парламента срещу настъплението на левицата. Вторият вариант ще
рече експертно или програмно правителство, в рамките на партиен
мандат. Президентът Първанов, и той, завалията, вече не би могъл
да влезе в ролята на горския – успя да нервира успешно и свои, и
чужди. Единственият му шанс би бил Иван Костов догодина да го
посочи отново за свой фаворит, този път не на конгрес...
Успокоението засега е, че кълдеринките радостно пърхат наоколо,
камерите жужат, а и шоуто трябва да продължи... |
