|
Трагедията в Кербала не можеше да не възбуди духове и страсти.
Проля се българска кръв далеч от родината. Случва се рядко и
взривът на емоциите показа, че имунната система на обществото ни
не е мъртва, както твърдят дежурните мизантропи. Беше време, преди
1990 година, когато подобни теми у нас бяха табу и само под
сурдинка се споменаваше как американци или англичани са готови да
изпратят самолетоносачи за всеки свой гражданин по света, ако
изпадне в беда. Мръсните империалисти!
Сега се стигна до сблъсък на позиции
и това е добре, защото означава, че демокрацията е жива и действа.
Според скромното ми мнение политиците взеха единственото правилно
решение - България да продължи участието си в антитерористичната
коалиция и военното си присъствие в Ирак. Чест прави на
журналистическата гилдия, че даде рамо на управляващите в труден
момент, но даде възможност и на привържениците на обратната теза
да изложат позициите си.
Всъщност проблемът е доста
по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. "Миролюбците"
твърдят, че България няма кауза в Ирак, че българските войни са
призвани единствено и само да защитават границите на страната,
националната сигурност и суверенитет. Не съм съгласен. Това е
мислене от миналия век, и то мислене от времето, когато бяхме част
от лагер, пък бил той и социалистически. Мислене от провинцията на
света. Сега не е така. България е на прага на двата
най-авторитетни световни клуба - ЕС и НАТО. България
председателства ОССЕ, а доскоро беше член и временно
председателстващ на Съвета за сигурност на ООН. Трудно е за
възприемане, но е факт, а с фактите трябва да се съобразяваш. За
изминалите 15 години страната ни се върна на голямата сцена и все
по-често ще бъде под светлините на прожекторите. Затова участието
ни в мисията за демократизирането на Ирак е нито повече, нито
по-малко защита на цивилизационния избор, който направихме сами и
с който би трябвало да се гордеем.
Точно тук е проблемът. Защото, ако
не се осъзнаем като европейци, като част от демократичния свят, ще
продължим да се изживяваме като лошото дете в забавачницата - дето
всички го мразят и искат да му навредят. Казано по друг начин, да
се изживяваме като "тъмни балкански субекти". Да бъдат обвинени
поляците, че заради тях са ни атакували в Кербала, е екзактен
пример за такова пещерно мислене.
Преди хилядолетия Хезиод за първи
път споменава името Европа, като визира териториите на днешните
Гърция и България до Балкана. Така е. От тук е тръгнала
европейската цивилизация. Е, защо тогава и докога, дявол да го
вземе, продължаваме да се държим като провинциалисти в лошия
смисъл на думата, след като за първи път от 60 години насам, през
2004, да си българин ще звучи гордо навсякъде по света?
Иван Ибришимов в "Още инфо" |
