|
|
Определено може да се каже, че политическата есен на 2005 ще
надхвърли всички досегашни рекорди по простотия. Накъдето и да се
обърне човек – простотия до шия.
Цар
и президент
Началото даде Симеон Сакскобургготски, който с перфидно шарлатанство
подмени вота на стотици хиляди избиратели на НДСВ и подари властта
на БСП. През последните 15 години неведнъж сме били свидетели на
подмени и предателства – по-малки или по-големи, но такова чудо, да
се кълнеш, че си единствената алтернатива на комунистите и след това
да се съюзиш с тях минава извън границите не само на морала, но и на
разума. Не ще и дума - царствено безсрамие, което рано или късно ще
удари по главата приносителя си.
Падна и маската на президента Първанов. За да си подсигури турските
гласове за изборите догодина той буквално натика ДПС в управляващата
коалиция и сега без да е спечелил необходимите гласове Ахмед Доган
има повече власт от когато и да било. Присъствието на ДПС в
управлението беше абсолютно излишно, като "пето колело на каруцата",
при положение, че и сами НДСВ и БСП щяха да имат комфортното
мнозинство от 135 депутати. А сега мрачната прогноза, че парите от
ЕС ще минават през прословутия обръч от фирми на турския лидер се
превръща в реалност, която не остана незабелязана и предизвика
реакции в Брюксел. Затова и на Първанов, и на Доган трябва да им е
пределно ясно, че няма да избегнат политическата отговорнст, при
провал на европейския проект на България.
Дреболийки от кулоарите
БСП
естествено се възползва от ситуацията и стръвно захапа властта. По
изпитания принцип “да има за всички”, заместник министрите и
заместник областните управители се размножиха като амеби. Такава
гмеж от новоизлюпени началници не се помни от байтошово време. И
всичките – един от друг по компетентни. След като разкритикува бодро
раздуването на бройките, поразителният Николай Василев скромно
поиска за министерството си четири пъти по-голям щат от онзи, с
който работеше предшественика му Калчев. Но и това не е всичко,
защото за сериозните проблеми ще говорим тепърва. Министърът на
вътрешните работи Румен Петков създаде т. нар. Обществен съвет към
МВР, в който фигурират меко казано компрометирани имена.
Реабилитирането на част от най-мрачните фигури на комунистическата
ДС втрещи демократично мислещите българи, но ехото от този скандал
ще отекне и далеч зад границите на България. Ама те били
професионалисти и нямало да имат достъп до класифицирана информация.
Айде бе! То и Маркус Волф е всепризнат професионалист, но никой в
Германия не би си и помислил да ползва услугите му. Колкото до
информацията, въпросните лица си я ползваха и до сега, но като се
има предвид кои са днешните шефове на специалните служби, работата
става много ачик. Само преди дни още един бивш доносник се нареди
между тях, а се възстановяват и слухарите във фирмите и
учрежденията.
По
същото време между шефа на външната комисия в парламента Паси и
външния министър Калфин се води фундаментален спор за американските
бази. След прибързаните изявления за незабавно изтегляне на
контингента от Ирак военният министър Близнаков взе да бие отбой, а
началникът на генералния щаб Колев в прав текст заяви, че с оглед на
обстановката в Ирак и сигурността на българските войници е по-добре
изтеглянето да стане чак през март следващата година. Но на мен ми е
много по- интересно какво ще обяснява през ноември на президента Буш
нашият Георги Първанов, при положение, че наистина изтеглянето
започне преди или около референдума и изборите в Ирак. Въпросът е с
повишена трудност.
Ако
хвърлим едно око към икономическата сфера ще забележим две особено
интересни неща. Първото е пълния отказ на БСП да изпълни
предизборните си ангажименти в социалната област. Цените на
енергията стремглаво полетяха нагоре и ще “издърпат” всички
останали. От началото на 2006 драстично ще нарастнат акцизите на
алкохола и цигарите, което е още един сериозен удар върху джоба на
българина. Не помня правителство, посегнало върху скромната радост
на народа, да не си е изпатило, но нейсе. Данъците няма да бъдат
намалени, както и осигуровките. Справка – разнобоят между
председателя на парламентарната комисия по бюджет и финанси Петър
Димитров и зам. министъра Георги Кадиев. А самият министър Пламен
Орешарски, след срещите си в МВФ зарадва целокупната общественост с
новината, че трябва да се откажем от Иракския дълг. Това е
положението.
Втората особеност е абсолютното нежелание на управляващите да
потърсят решение на фундаменталния проблем за енергийната ни
зависимост от Русия. Защото диктатът с цените на природния газ от
страна на “Газпром” и “Булгаргаз” може ако не да съсипе, то поне да
забави драматично развитието на цялата икономика, да не говорим за и
без това трагично ниския стандарт на живот на преобладаващата част
от българите. Румен Овчаров спомена нещо за негативни отражения и
толкоз. Проблемът с давещите се е на самите давещи се.
На
този фон се задават избори
Ама
били частични, ама били местни... Както говореха за тях с
аристократично пренебрежение, поне в София партийните централи
внезапно решиха да си дадат истинска битка. В ролята на вагареца
влезе ген. Бойко Борисов, който с присъствието си принуди БСП да
извади от ръкава величавата Татяна Дончева, а НДСВ – монаковския
яхтсмен, специалиста по операции с външния дълг, представителят на
крупен хотелиерски клан и зет на член на политбюро на ЦК на БКП, екс
финансов министър Милен Велчев. Като прибавим кандидатите на ДСБ –
бившия гуверньор на БНБ Светослав Гаврийски, на ОДС – и.д. кмета
Минко Герджиков, колоритния Венцислав Димитров и журналиста Велизар
Енчев става ясно, че голям сеир ще падне. Защото независимо от
краткия срок до редовните местни избори и патовата ситуация в
общинския съвет на столицата, едно такова премерване на силите ще
даде възможно най-точните индикации за обществените настроения и
политическите тенденции. Засега анализаторите и повечето медии са
склонни да предположат балотаж между ген. Бойко Борисов и Татяна
Дончева, но на мен поне ми се струва, че всеки, който подцени двете
десни кандидатури, както и Милен Велчев, ще сгреши. А не трябва да
се забравя и друго. Малко преди изборите ще се състоят годишните
конференции /общи събрания, конгреси – все едно/ на повечето от
основните политически играчи. Единствено БСП остава за след
изборите. Тези форуми, освен всичко друго, целят сплотяване и
мобилизиране на потенциалните избиратели. На тях ще бъдат взети и
решенията кой кого ще подкрепи при евентуален балотаж. Едно е ясно –
победител от първия тур надали ще има. Но има още нещо, важно като
факт – когато партиите са заети изключително с вътрешните си
проблеми и боричканията помежду си, няма кой да мисли за държавата.
Самата управляваща коалиция не е наясно със себе си, камо ли с пътя
по който трябва да се върви напред. Лидерите й не са се виждали от
получаването на мандата.
Затова съм по-склонен да мисля, че не друго, а собствената ни
простотия за пореден път ще ни отдалечи от истинската Европа. В
крайна сметка всеки народ заслужава управляващите си. Защото си ги
избира. |
