|
Балотаж също ще има, но
сигурният играч в него не е Бойко Борисов, а Татяна Дончева.
Двойното пропиляване на гласове - в центъра и в дясното, както и
силният старт на независимите кандидати, правят втория участник
в двубоя непредвидим.
Столичани са бесни. Бесни са
заради мръсотията, заради боклука, заради дупките по улиците и
задръстванията. Бесни са заради корупцията в общината,
незаконното строителство, заради заплатите в общинските фирми и
енергийните дружества и респективно - заради непрекъснатото
повишаване на цените на водата и енергията. Бесни са, защото
дори данъците им не остават за София, а по социалистически
изтичат в неизвестни посоки. За капак новата криза се задава
бодро с всеобщото и неотменимо вдигане на акцизите и цените, с
разбитата здравна система, с очакванията за повишена инфлация и
увеличение на безработицата. Всички тези "благи" придобивки се
стоварват с най-голяма сила върху гражданите на големите градове
и най-паче върху главите на софиянци, които буквално са
закрепостени към парнаджийските дружества и
електроразпределителите, към градския си транспорт и
сметосъбиращите фирми.
Антитезата и тезата
След така щрихираната картина
бодряците във властта заявяват, че независимо от ценовите и
всякакви други шокове софийските кръчми са пълни, хората не
слизат от колите си, продажбите на имоти и битова техника се
увеличават. На всичкото отгоре никой не протестира. Ето и
такситата вдигнаха цените, а клиентите им не намаляват. Формално
погледнато, е така. Но това е поглед на хора, страдащи от кокоша
слепота, които виждат само слънчевата страна на нещата и са
слепи за останалото, за случващото се в сянката, в тъмните ъгли
на градското битие.
Голяма София наброява около милион
и триста хиляди души. Всеки ден в града по една или друга
причина идват още неколкостотин хиляди. Около 20 процента от
живеещите в града са заможни хора на фона на 7-10 процента за
страната като цяло. Това прави около 250 000.
Поне една трета от приходящите също не са бедни, щом имат
възможност да пътуват, немалка част - редовно. Те формират
значителна част от оборота на софийските хипермаркети,
провинциалисти влагат парите си в софийски имоти, София наистина
е неформален център на целия икономически, социален, културен и
политически живот в държавата. Нека сега извадим ония 250 хиляди
заможни жители на столицата, които явно са определящи при
взимането на управленски решения от властта, и да видим какво се
случва с оставащия милион. Какво става ли - побеснява! Защото от
тези един милион души се искат нови лишения, отказ от вече
постигнат, макар и скромен, но поносим стандарт на живот. Още
по-лошо - от тях се иска да плащат чужди сметки, да плащат
задължения, които не са техни, да плащат луксозния живот на
онези, които им прибират парите. Законно! И пак от тях се иска
да отидат и да гласуват за кмет.
За кого да гласувам?
Има поне седем имена, които
заслужават внимание, защото дори онези, които нямат шанс да
стигнат до балотаж, са в състояние да отклонят немалък брой
гласове и значително да променят резултатите. Такива са примерно
двамата аутсайдери според прогнозите - Венцеслав Димитров и
Велизар Енчев. Те са "Атака"-та на частичните избори. С голяма
вероятност те ще оберат гневния вот на столичани, макар че той
няма да им е достатъчен за нещо по-сериозно. Следователно
подвъпросът е къде ще отидат дадените за тях гласове на втория
тур?
Другата голяма питанка е кой ще се
изправи срещу Татяна Дончева? Защо смятам, че тя - сигурен
участник в балотажа ли? Ами, защото вярвам на числата, а те
сочат категорично, че от 180-200 хиляди привърженици на БСП в
столицата поне 120 000 ще гласуват за
нея още на първия тур. При таван от 400 000
участници във вота това е гарантиран балотаж. Нека видим какво
става в центъра. Там Бойко Борисов и Милен Велчев са вкопчени в
мъртва хватка, защото в политически план спорят за едни и същи
избиратели - подкрепилите НДСВ на парламентарните избори и малко
встрани от тях. Там вече работят върху емоциите - мачистите,
домакините и пърхащите любителки на бицепси към Бат’ Бойко.
Нежните души и вярващите във финансови таласъми без разлика на
пола - към Милен Велчев. При приблизителна подялба на гласовете
резултатите им от първия тур ще бъдат съизмерими с резултатите
на силните десни кандидати Гаврийски и Герджиков. Затова смея да
твърдя, че на първото "раздаване" битката ще бъде за второто
място и, както писах по-горе, изненадата "Бойко Борисов - аут"
няма да е изненада.
Извън гнева и числата
Политически ангажираните столичани
са по-особена порода. Те са биткаджии, воюват до край за
фаворитите си. Но сега и те са смутени. Дори привържениците на
БСП, известни с ненаситната си жажда за власт, съзнават, че ако
завоюват и четвъртия, най-важен, пост в държавата, отговорността
им може да стане непосилна. От друга страна, идеята за първи път
от 1990 столицата да има червен кмет ги опиянява. Срещу тях е
разделената десница. Над нея с двойна тежест лежи и сянката на
Софиянски. Веднъж, защото създаденият от него управленски модел
де факто се провали, втори път - заради срамната му абдикация.
Може да се предположи, че негативите, натрупани от екскмета, ще
се стоварят върху временния му приемник Минко Герджиков, а това
засилва шансовете на Светослав Гаврийски.
В крайна сметка има още един
фактор с непредвидимо влияние - натрупаното в резултат на
грубото политическо шарлатанство недоверие. Симеон
Сакскобургготски безсрамно излъга стотици хиляди поддръжници на
НДСВ, като се съюзи с посткомунистите, след като се кле
публично, че НДСВ е тяхна единствена алтернатива. Ръководството
на БСП измами цинично избирателите си, като им обеща социално
ангажирано управление, а сега се чуди как да обяснява
необходимостта от нови дупки на коланите.
А сеща ли се някой защо Доган се
скри в миша дупка и мълчи като агент под прикритие? За
последното питайте президента Първанов. Той знае. |
