|
Изминаха 16 години от режисирането
на онзи паметен кадър с увисналото чене на бившия Първи - време
достатъчно да увиснат ченетата на цялата нация от почуда и
възхита пред дълбокия замисъл на режисьорите. Защото сценарият
на филма, в който повечето българи участват като статисти, беше
замислен в зората на съветската перестройка, около 1985 година,
и написан заедно с прословутия Указ 56 през април 1989 г.
Четирите години между двете събития бяха време на усилна
подготовка за трансформацията на политическата власт на бившата
БКП, скрепена с член 1 на Живковата Конституция, в икономическа,
за да стане възможно на 16-aта годишнина от кадъра, с който
започнах, обличането на нова, ерзацевропейска политическа
одежда. Това е най-краткото обяснение за сизифовските усилия на
нашенеца, който все а-ха да избута камъка на реформите и да
превали баира на историята, а все му се налага да започва
отначало. Както казват пишман политиците в такива случаи -
причините са много и комплексни. Всъщност нито са толкова много,
още по-малко - комплексни.
Защото българският преход беше
назначен. Извършиха го назначени демократи, назначени бизнесмени
и всякакви други "цивилни изкуствоведи". Помните ли името на
ортодоксалния, както се оказа, комунист Стефан Гайтанджиев - той
редеше първите изборни листи на новородения СДС. Същият по-късно
в кулоарите на парламента препоръча седесарите да бъдат трепани
и хвърляни в канавките.
Още по-рано вездесъщият Андрей
Луканов беше гласен за председател на бъдещата опозиция, а
Стефан Продев - за главен редактор на бъдещия вестник
"Демокрация". Емблематични бизнесмени на прехода като покойните
Илия Павлов и Емил Кюлев отнесоха тайната на първия си милион в
гроба. Но през 1989 те вече си го имаха - както десетки други
като тях. По-кадърните се справиха, други фалираха, трети
най-безцеремонно ограбиха хазната и хората с краха на банковата
система. Когато и това не стигна за пълния кръговрат,
ликвидираха държавата с управлението на Жан Виденов.
При формирането на последното
правителство истината за т. нар. български преход лъсна като
оная петолъчка над партийния дом. Но тя вече е излишна и за
режисьорите. |
