|
Заглавието е
латинска сентенция, която древните римляни особено обичали да
употребяват. В пряк смисъл означава "магаре на покрива", в
преносен - нещо невиждано. В съвременна България ролята на
хипотетичното магаре се заема от т. нар. "средна класа".
Вече 16 години
"средната класа" не излиза от речника на българските политици,
но така и не се намери поне един да обясни внятно, за какво
точно иде реч. За всеки що годе мислещ човек отдавна е ясно, че
средната класа в САЩ и ЕС няма нищо общо с рекламираната и до
сега от носталгиците средна класа от времето на социализма.
Заветните три ключа - от апартамента, вилата и колата са, както
и да го гледа човек, са твърде ръждясал спомен, защото
апартаментът обикновенно беше панелен, колата "Москвич", а
вилата - странна архитектурна самоделка.
Днес нещата не са
много по-различни, защото дистанцията в стандарта на живот между
високоразвитите страни и България продължава да бъде драстична
както преди 16 години, макар и с някои разлики по отношение на
качеството. Фактите са категорични - БВП на глава от населението
у нас е под една трета от този, в ЕС. При съпоставими цени
заплатите в България са шест пъти по-ниски, пенсиите -
единайсет. Теорията за трите ключа отдавана е неприложима.
Но бедата не е
само в диспропорциите - те могат да се преодолеят. Бедата е в
погрешната политика и в погрешното мислене. Движещата сила на
нацията, извън кръговете на крупните предприемачи, са хората със
законни доходи между 1000 и 2000 лева. Те са онези, които от
една страна трябва да дърпат напред, а от друга са истинските
жертви на реформите. Държавата компенсира най-бедните.
Най-богатите нямат нужде от социална закрила. Но именно тези
хора, които визирам, попадат в най-високите етажи на данъчната и
осигурителната скала.
Едно четиричленно семейство, в което и
двамата родители работят срещу чисти 1000 лв, има среден доход
от 500 лв. на човек. В големите градове те са достатъчни
единствено за храна и режийни. Няма пари за повишаване на
квалификацията, за култура, спорт и развлечения. Да разбираме ли
тогава, че под "средна класа" днес трябва да определяме хората,
чиите средства стигат за топлина и храна? Не естествено. И
затова е време политиците да се досетят, че най-радикалното
средство за стимулиране на активната част от обществото не са
помощите, субсидиите или кредитите, а свалянето на данъците.
Според пазарните закони и българските реалности, по-ниските
данъци ще донесат повече пари на държавата. Но докато пълненето
на бюджета чрез високи ставки и преразпределението са водещи,
мизерията в омагьосания кръг ще продължи, а средната класа ще
стърчи като римското магаре на покрива. Аз поне не помня да съм
го виждал и надали ще го видя скоро. |
