|
Скандалът около интервютата на
колегата Коритаров с бившия руски контраразузнавач Александър
Литвиненко и с бившия гард на украинския президент Кучма - Микола
Мелниченко, в които двамата днешни емигранти набедиха руския
президент Путин за съучастие в търговията с наркотици, е
симптоматичен. Той потвърди по категоричен начин факти, които се
знаят, но по една или друга причина се премълчават и не се
коментират.
Позицията на руското посолство
потвърди мнението, че днешното кремълско ръководство е твърде
далеч от съвременните стандарти за демокрация, в частност за
свободата на словото и медиите.
Позицията на СЕМ да не се намесва в
редакционната политика на "Блиц", респективно на Би Ти Ви и
"Свободна Европа", потвърди истината, че в България въпреки
честите залитания общочовешките ценности се уважават и в голяма
степен вече са определящи за обществото и държавата.
Позицията на Райчо Райков, изразена
във в. "Сега", с която обвърза Иван Костов със скандала и набеди
Георги Коритаров за негов "телевизионно-интелектуален шерп",
потвърди предположението, че Райков отдавна е престанал да бъде
журналист и че никога не е късно човек да стане за резил.
Позицията на водещите български
медии, които пряко или косвено подкрепиха Коритаров, беше
професионална и достойна. Тя потвърди, че властта над перото и
микрофона е не по-малко отговорност, отколкото чест. В такива
случаи французите казват: "Благородството задължава".
В крайна сметка до конфликт в
българо-руските отношения не се стигна, защото след първоначалното
си изхвърляне представителите на руското посолство замълчаха.
Остана усещането, че писмото им до СЕМ е било по-скоро прибързано
и плод на емоции, отколкото на дипломация и рационализъм. Нещо
като опит да бъде запазена честта на пагона на президента Путин
или презастраховка за съхранението на собствените пагони. Може и
да е така, но не съвсем. Защото истината е, че само през
последните дни двама първостепенни американски политици -
държавният секретар Колин Пауъл и националният герой на САЩ -
сенаторът републиканец Джон Маккейн,
дадоха убийствени оценки за
свободата на словото и демократичните порядки в Русия. В отворено
писмо до президента Буш сенатор Маккейн заявява: "За народа на
Русия управлението на Путин бе ознаменувано от унищожаването на
независимите руски медии, от яростното смазване на политическата
опозиция и от кървавата война срещу гражданското население на
Чечения". В Москва Пауъл беше по-дипломатичен, но не по-малко
остър. "Свободата на медиите и развитието на политическите партии
все още не са получили устойчив и независим характер", казва той.
На това насред София руският министър на информацията (ало,
Оруел!) отговори: "Струва ми се, че свободата на словото в САЩ
също е под сериозна заплаха. И много съм загрижен за това."
Господи, помилуй!
Иван Ибришимов в "Още инфо"
|
