|
Някак тихо, сякаш на пръсти се
връщат българските бойци от Ирак. Държавните мъже ги посрещат
без излишен шум, припомнят трагедията в базата "Индия", ще рече
човек - така и трябва да бъде. Само че не е точно така. Защото
никой от същите тези държавни мъже не можа разбираемо да обясни
причините за предсрочното изтегляне на българския контингент -
защо изобщо се изтегля и защо точно сега?
Ако някой си мисли, че едно
популистко предизборно обещание на БСП по испански образец
трябва да тежи повече от държавните интереси, то той просто се
самозаблуждава и не става за работата, с която е натоварен. Сега
България губи по всички линии и никой не се наема да каже поне
едно нещо, което тя печели.
На първо място губим доверието на
САЩ и на стратегическите ни партньори от НАТО, като ги оставяме
да се оправят както могат.
На второ място губим доверието на
иракското правителство и на самите иракчани, които продължават
да са в кризисна ситуация и състояние, близко до гражданската
война.
На трето място губим шансовете си
да участваме пълноценно в следвоенното възстановяване на
страната, както и да уредим по по-благоприятен начин връщането
поне на част от иракския дълг.
а четвърто място, точно както се
очакваше, от България беше поискано да увеличи участието си в
Афганистан, като поеме охраната на летището в Кабул - може би
най-рисковото място в държавата и любима мишена на терористите.
На пето място от кумува срама
трябва да продължим и участието си в Ирак, макар и със
смехотворното пояснение, че новата ни мисия нямало да бъде
въоръжена. Последното, както и да го гледа човек, граничи с
неформален идиотизъм.
И още един въпрос за десерт на
политиците - защо нищо не се чува за позицията на самите
участници в иракската мисия? Наистина военните трябва да се
подчинят на политическото решение. Така и стана. Но точно тук
истината блесва като петолъчка - решението е изцяло политическо
и обслужва не нашите или на официалните ни партньори интереси, а
интереса на една-единствена държава, която, както се досещате,
се нарича Русия.
Колкото до бойците - добре дошли
на родна земя, юнаци! |
