10-01-2006

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов

Business Week

9 януари 2006 19:00

Златната заплата

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

Всяка Божа година, щом превали лятото, сякаш от нищото се появява темата за 13-та заплата. Ще я има ли – няма ли да я има, тя шества из ефира и вестникарските страници. Тя е златна заплата за всички управляващи, защото олицетворява и осъществява вроденият им стремеж към популизъм.

Ако човек се зарови в масивите на статистиката, бързо ще разбере, че България отдавна не е това, което беше. В обществения сектор, примерно, сега са заети около 710 хиляди души, а в частния – 1 млн. и 500 хиляди. Частният сектор произвежда между 68 и 71 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Темпът на нарстване на БВП в частния сектор е 7,5%, по данни за 2004, а в обществения е отрицателен (– 0,6 процента). Логично възниква въпросът, защо след като частният сектор е двигателят на държавното развитие, наливаме бензин в ремаркето?

Всъщност нещата са доста по-сложни. Статистиците сами признават, че данните им са относително верни, защото все още никой не е установил с достатъчна точност какъв е процентът на сивата и черната икономика. Преобладава мнението, че тя е между 30 и 60 процента – твърде широки граници, за да може да се изведе какъвто и да било корекционен коефициент. Наскоро един от уважаваните български икономисти, проф. Георги Петров посочи, че всяка година сенчестият бизнес укрива между 4,5 и 5,5 милиарда лева данъци  и осигуровки, които не влизат в държавата. Предполага се, че само малка част от тях се вливат обратно като инвестиции, а повечето изтичат зад граница или се овеществяват в луксозни придобивки. От тук могат да се направят два извода.

Първо, каквато и да е, сивата икономика не е държавна и няма да подобри показателите за неефективността на държавния сектор.

Второ, усилията на държавата, респективно на управляващите, не трябва да се губят в търсенето на средства за 13-та, 15-та и т.н заплата, а да се насочат и концентрират към изваждане на сивата икономика на светло. Излишно е да напомням, че силовите методи, наистина необходими понякога, не са най-доброто средство. Механизмите са други и макар отдавна известни и изпробвани по целия свят, но по необясними за мен причини нито едно управление досега у нас не смее, не може или не иска да ги приложи. Разбира се, че става дума за подобряване на бизнес средата, което навсякъде означава едно и също - по-ниски данъци и осигуровки, ясни правила и контрол за спазването им. Примерът на Ирландия и прибалтийските републики е заразителен, но у нас ефектът се изразява главно в приповдигнато парламентарно празнословие.

Има още един деликатен момент. Върти го – сучи го, каквито и програми да се пишат в партийните централи и предизборните щабове, щом съответната партия или коалиция се добере до властта, го подкарва отново по старому. За по-сигурно – да не се клати лодката. И веднага започват оправданията с дежурните заподозрени в лицето на МВФ, Световната банка и международното положение.

Като че ли от тях зависи да се  ограничи корупцията в митниците, съда и администрацията, да се блокират контрабандните канали и отново повтарям, радикално да се променят данъчната и осигурителната система. Естествено, че не зависи от тях. Зависи от политическата воля, решимост и интелектуален капацитет на управляващите тук. И ако от левицата трудно може да се очаква да се откаже от водещата роля на държавата в икономиката, то от страна на либералните партии и десницата трябва да се упражнява постоянен натиск за истински, а не палиативни реформи.

Колкото до тринайсетата заплата, тя би била напълно излишна, ако доходите, и то главно заплатите, на повечето работещи българи се повишат по естествен път. Ако частникът може да плаща добре без да  крие данъци и да пести от осигуровки, държавата бързо ще дръпне напред. За сравнение – декларираната средна работна заплата в частния сектор е 284 лева, в държавния – 415! Всички знаят, че не е точно така, но си траят, по изброените вече причини. Това е гаранция за запазване на статуквото, преведено – гаранция за бедност. Затова ще използвам крилатата фраза, родена в предизборния щаб на Бил Клинтън, която той закачил в Овалния кабинет да се подсеща: “Икономиката, глупако!” В български вариант фразата би била “Тринайста заплата, глупако!” Съществена разлика!

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо