|
|
Всяка Божа година, щом превали лятото,
сякаш от нищото се появява темата за 13-та заплата. Ще я има ли –
няма ли да я има, тя шества из ефира и вестникарските страници. Тя е
златна заплата за всички управляващи, защото олицетворява и
осъществява вроденият им стремеж към популизъм.
Ако човек се
зарови в масивите на статистиката, бързо ще разбере, че България
отдавна не е това, което беше. В обществения сектор, примерно, сега
са заети около 710 хиляди души, а в частния – 1 млн. и 500 хиляди.
Частният сектор произвежда между 68 и 71 процента от брутния
вътрешен продукт (БВП). Темпът на нарстване на БВП в частния сектор
е 7,5%, по данни за 2004, а в обществения е отрицателен (– 0,6
процента). Логично възниква въпросът, защо
след като частният сектор е двигателят на държавното развитие,
наливаме бензин в ремаркето?
Всъщност нещата са
доста по-сложни. Статистиците сами признават, че данните им са
относително верни, защото все още никой не е установил с достатъчна
точност какъв е процентът на сивата и черната икономика. Преобладава
мнението, че тя е между 30 и 60 процента – твърде широки граници, за
да може да се изведе какъвто и да било корекционен коефициент.
Наскоро един от уважаваните български икономисти, проф. Георги
Петров посочи, че всяка година сенчестият бизнес укрива между 4,5 и
5,5 милиарда лева данъци и осигуровки, които не влизат в държавата.
Предполага се, че само малка част от тях се вливат обратно като
инвестиции, а повечето изтичат зад граница или се овеществяват в
луксозни придобивки. От тук могат да се направят два извода.
Първо, каквато
и да е, сивата икономика не е държавна и няма да подобри
показателите за неефективността на държавния сектор.
Второ, усилията
на държавата, респективно на управляващите, не трябва да се губят в
търсенето на средства за 13-та, 15-та и т.н заплата, а да се насочат
и концентрират към изваждане на сивата икономика на светло. Излишно
е да напомням, че силовите методи, наистина необходими понякога, не
са най-доброто средство. Механизмите са други и макар отдавна
известни и изпробвани по целия свят, но по необясними за мен причини
нито едно управление досега у нас не смее, не може или не иска да ги
приложи. Разбира се, че става дума за подобряване на бизнес средата,
което навсякъде означава едно и също - по-ниски данъци и осигуровки,
ясни правила и контрол за спазването им. Примерът на Ирландия и
прибалтийските републики е заразителен, но у нас ефектът се изразява
главно в приповдигнато парламентарно празнословие.
Има още един
деликатен момент. Върти го – сучи го, каквито и програми да се
пишат в партийните централи и предизборните щабове, щом съответната
партия или коалиция се добере до властта, го подкарва отново по
старому. За по-сигурно – да не се клати лодката. И веднага започват
оправданията с дежурните заподозрени в лицето на МВФ, Световната
банка и международното положение.
Като че ли от тях
зависи да се ограничи корупцията в митниците, съда и
администрацията, да се блокират контрабандните канали и отново
повтарям, радикално да се променят данъчната и осигурителната
система. Естествено, че не зависи от тях. Зависи от политическата
воля, решимост и интелектуален капацитет на управляващите тук. И ако
от левицата трудно може да се очаква да се откаже от водещата роля
на държавата в икономиката, то от страна на либералните партии и
десницата трябва да се упражнява постоянен натиск за истински, а не
палиативни реформи.
Колкото до
тринайсетата заплата, тя би била напълно излишна, ако доходите, и то
главно заплатите, на повечето работещи българи се повишат по
естествен път. Ако частникът може да плаща добре без да крие данъци
и да пести от осигуровки, държавата бързо ще дръпне напред. За
сравнение – декларираната средна работна заплата в частния сектор е
284 лева, в държавния – 415! Всички знаят, че не е точно така, но си
траят, по изброените вече причини. Това е гаранция за запазване на
статуквото, преведено – гаранция за бедност. Затова ще използвам
крилатата фраза, родена в предизборния щаб на Бил Клинтън, която той
закачил в Овалния кабинет да се подсеща: “Икономиката, глупако!” В
български вариант фразата би била “Тринайста заплата, глупако!”
Съществена разлика! |
