Живан Икономов, Кеш

Какви са перспективите за развитие на коалицията БСП - НДСВ - ДПС през 2006 г. и ще има ли изобщо такова развитие, безспорно е въпрос с повишена трудност. Най-елементарният подход към търсене на отговора сякаш е съобразяването с външния фактор в лицето на Европейския съюз.

В известна степен звучи логично, защото мониторинговият доклад на Еврокомисията, който се очаква да бъде пред-ставен през май, ще изиграе ролята на катализатор на процесите в страната независимо в каква посока. Казано по друг начин - ако в него бъде потвърдено приемането на България в ЕС на 1 януари 2007, правителството ще се бетонира и е почти сигурно, че ще завърши успешно мандата си. И обратното - ако в документа се препоръчва да бъде приложена отлагателната клауза, не толкова опозицията, колкото центробежните сили в самата коалиция ще детонират натрупаните вътрешни напрежения. Тогава ще назрее и възможността за предсрочни парламентарни избори, без значение какви ще бъдат резултатите и последиците от тях.

Ценовият шок и клопките на икономиката

Последното също звучи логично, но с една особено важна забележка - въздействието на фактора ЕС е функция от цялата палитра на вътрешнополитическите и икономическите противоречия, пред които ще бъдат изправени управляващите през следващите месеци.

Струва ми се, че правителството подходи доста лекомислено, като само подготви и предизвика мощен ценови шок, който целокупното население ще започне да усеща в началото на годината. За първи път от десетилетие насам едновременно се повишават цените на енергията, транспорта, храните, стоките за бита и услугите. Всичко това в условията на полуразбита здравна система, при която независимо от осигурителните вноски лечението се заплаща, и образователен хаос, при който издръжката на учениците става проблем дори за семействата със средни възможности. Имам усещането, че ако не се предприемат радикални, а не палиативни мерки за повишаване на доходите, включително в частния сектор, към края на зимата могат да се очакват социални сътресения.

Въпреки бодряшкия стил, в който е написана правителствената програма, в нея трудно може да се намери отговор на въпросите, как ще бъде овладяна инфлацията, какви конкретни мерки ще се пред-приемат за подобряване (или поне стабилизиране) на външнотърговския баланс, ще бъде ли овладяно новото нарастване на външния дълг и не на последно място ще бъдат ли предприети някакви действия по казуса междуфирмена задлъжнялост, който също е бомба със закъснител, заложена под цялата стопанска система.

Конституцията и правната реформа

Толкова за икономиката, защото основните претенции на Брюксел са в друга, също до болка позната сфера - нереформираната правна система, борбата с организираната престъпност и корупцията в държавните институции. По всичко личи, че тук битката ще бъде дълга, тягостна и с непредизвестен край. Ясно е едно - без сериозни промени в Конституцията реални реформи в правораздаването не могат да се очакват, от което автоматично следва, че и корупционните схеми няма да бъдат разбити. Най-голямата съпротива срещу промяната на статуквото естествено идва от самата правна система. Опасността да загубят частично имунитета и някои от привилегиите си обединява прокурори, съдии и адвокати и превръща правосъдието в бастион по пътя на България към ЕС. Затова единственият вариант гордиевият възел да бъде разсечен е наличието на политическа воля за промени на основния закон в управляващото мнозинство. Напомням, че в парламента това мнозинство е близко до конституционното и е в състояние да приеме каквото желае независимо от поведението на опозицията, която между другото е по-големият радетел за реформи. Радикалните промени в Конституцията ще отприщят пътя за пълно хармонизиране на законовата база с европейската, ще създадат много по-добри условия за овладяване на корупцията и не на последно място - за истински отпор срещу организираната престъпност.

Президентска енигма за коалицията

Вторият голям препъникамък пред коалицията са предстоящите президентски избори. В тази насока развитието е почти гротескно. След като двата основни коалиционни партньора (БСП и НДСВ) по един или друг начин показаха, че ще имат собствени кандидати за президент на републиката, а действащият държавен глава още преди парламентарните избори вкара и третия партньор (ДПС) в играта, политическото шоу придоби автентичен балкански колорит. Причините за това на пръв поглед нелогично поведение на съюзниците се коренят в самия генезис на коалицията. Обединяващото между трите управляващи партии не е толкова желанието България да стане безпрепятствено член на ЕС, както декларираха преди изборите, колкото стремежът им да контролират очакваните от Брюксел финансови потоци и да запазят, доколкото могат, политическата си идентификация. ЕС се оказва не цел, а средство за постигане на други цели! Бюджетът за 2006 г. и приетата с голямо закъснение програма за управление са изградени изцяло на компромисен принцип. БСП се отказа от социалните си амбиции, а НДСВ от декларираната си многократно дясна политика. ДПС все повече се откъсва от несретните си избиратели и се превръща в инструмент за просперитет на собствената си върхушка.

Неслучайно сега нито една от партиите не поема политическа отговорност за програмата и бюджета, а се оправдава с другите две. Самото правителство на Сергей Станишев е правителство на компромиса. Затова рискът да загубят доверието на собствените си членове и симпатизанти кара и социалисти, и царисти да търсят нов, обединяващ редиците им фактор. Такава роля е отредена на кандидатите им за държавен глава. Доколко сблъсъкът между тях може да се отрази върху единството на мнозинството е тема, по която ще се произнесат не партийните ръководства, а избирателите.

Позицията на опозицията

и още нещо в добавка

Умишлено почти не отварям дума за опозицията. Тя се докара до такова насипно състояние, че трудно би могла да повлияе осезателно върху протичащите процеси. Въпреки това, ако отделните є съставки успеят да формулират ясни общи цели, думата є може да бъде чута, макар и през устата на европейските партии. Всъщност издигането на силна обща кандидатура за президентските избори от страна на десницата би могло да предизвика доста неочаквани изменения в политическия пейзаж.

Казано накратко - ако се стигне до отлагателно вето от страна на ЕС, вероятността от разпад на коалицията е над 50 процента. Ако се стигне до колизия и на изборите за президент, процентите се увеличават рязко. Но ако се върнем към началото, към варианта социални сътресения напролет - нещата са наистина по балкански непредсказуеми.