Удара нанесе преди седмица финансовият министър Пламен Орешарски, като обяви, че оптимистичната прогноза за усвояване на парите от ЕС се върти около 35-те процента. Ченетата на зяпналите, готови да лапат по 1.3 милиарда евро годишно, политически усти увиснаха печално. Те, милинките, не знаели нещо, което знаят и първокурсниците в университета - че за да пристигнат парите, са нужни качествени проекти и съфинансиране в рамките на 10 до 50 на сто в зависимост от кой фонд и по коя програма са планирани средствата. И естествено - административен капацитет.

Точно такива въпроси са задавани с широко отворени очи на последните семинари на НДСВ и БСП. Задавали са ги депутати и членове на политическите ръководства на две от трите партии на управляващата коалиция! Тук си спомням крилатата фраза на един бивш заместник министър-председател, именуван Нейчо Неев: Егати държавата, щом аз съм и вицепремиер! Ако перифразираме, днес трябва да кажем: Егати държавата, щом това са ни управляващите политици! Но защо ли трябва да се учудваме, след като преобладаващата част от парите ще минават през министерствата на партията с най-слаб кадрови потенциал, но с най-голям апетит и опит в (при)усвояването на финансови фондове. Наскоро беше припомнено, че съотношението на средствата за фонд "Тютюн" и за модернизация на образованието е около 20 към 1. Този неслучайно премълчаван, но крещящ факт принуди дори кроткия образователен министър да забрави изящната си словесност и да зададе риторичния въпрос - със "Сей, земеделецо" ли ще влизаме в ЕС или със студентския химн?

Всъщност нещата не са толкова сложни за обяснение. Първо, въпреки гръмките си приказки колко сме готови за членството повечето представители на т. нар. политическия елит хал-хабер си нямат за какво, аджеба, става дума. Второ, което е още по-лошо - явно мнозина от тях бъркат брюкселските "касиери" с брюкселско зеле, както са свикнали при родните ни реалности. И, трето, което е най-важно да се знае - въпреки закъснението не всичко е пропуснато. Необходимо е просто да се чуе гласът на знаещите. А зиналите усти да се затворят.

"Пенчо бре, чети!"