Заглавието е заимствано от любим въпрос на социолозите при сравнителните им анализи за европейската перспектива на България. Тук контекстът е друг. Преди два дни ЕС прие поредната "Зелена книга", която този път представя стратегията на страните от съюза за обща енергийна политика през новия век и в частност за изработването на обща позиция за намаляването на енергийната им зависимост от Русия.

Напомням, че преди месец, веднага след пика на газовата криза, предизвикана от Москва, в Будапеща се събраха на работна среща по същата тема представители на осем европейски държави, най-силно зависими от руските газови доставки. Към тях пожелаха да се присъединят и трите балтийски републики. Тогава България не изпрати свой представител, а енергийният министър Румен Овчаров уклончиво отговори, че на следващия подобен форум ще има и наше участие. Вчера стана ясно, че на планираната за 14 март среща на министрите на енергетиката на страните от ЕС министър Овчаров ще трябва да изложи официалната българска позиция. Каква е тя, все още не е известно. Вече традиционно повечето стратегически за България документи се изработват на тъмно. И както е нормално при подобни мъгливи ситуации, в общественото пространство тръгват различни версии. Основната:

България ще подкрепи проформа позицията на ЕС, но ще се опита да защити правото си на самостоятелни преговори с Москва, каквото е желанието на Кремъл. Причината: няма сигурност за предстоящото изграждане на газопровода НАБУКО, който ще доставя горивото за нас и ЕС от Иран. Въпросният газопровод е стратегическа цел на общността. Но, не се знае - знае ли се, дали САЩ няма да "цапардосат" Иран заради ядрените му програми. А ако, ние, българите, ядосаме Москва, "Газпром" щял да ни заобиколи за транзитния пренос. И т.н. Както се казва, навсякъде има зрънце истина и точно то е призвано да прикрие реалния факт, че управляващото мнозинство няма никакво намерение да вади България от руския енергиен капан. То затова е на власт. За да бъде и АЕЦ "Белене" под руски контрол, и транзитните газопроводи да станат собственост на "Газпром". А думите ЕС и НАТО да имат характерния за "Атака" привкус".