|
За първи път от кандидатстването на България за членство в ЕС
Румъния ни изпреварва. Съществува реална опасност двете страни да
бъдат разделени. Ако не бъдем отложени за 2008 г., ще ни бъде
наложена предпазна клауза или по-лошото - достъпът на страната до
еврофондовете ще бъде ограничен.
Все по-често
имам усещането, че политиците ни живеят в два паралелни свята -
единият на ЕС с неговите закони, правила и порядки, другият - за
вътрешна употреба, с котерийните игри, скритите финансови интереси и
съпътстващите ги удари под пояса. Съпоставката между дневния ред на
държавата и на отделните политически сили е смразяваща.
Разминаването е пълно.
Докладът на Оли Рен
Предварителният доклад на еврокомисаря по разширяването не би
трябвало да изненада никого. Изоставането на България в прилагането
на договореното в областите "Правосъдие и вътрешен ред" и
"Земеделие" е драматично. Третите поправки на Конституцията, приети
почти на инат от управляващите въпреки протестите на опозицията,
по-скоро навредиха на процеса на присъединяване, отколкото да го
ускорят. Сравнението, което Оли Рен направи със съседна Румъния,
беше изцяло негативно. На този фон премиерът Станишев, вместо да
поиска спешен анализ на ситуацията и да предприеме незабавно
необходимите мерки, обвини опозиционните партии, че с искания вот на
недоверие "се опитват да помогнат за лошия образ на България пред
европейските партньори". Ами те защо го искат този вот - заради
потъналите в обръчите от фирми на управляващите милиони, немалка
част от които са дошли точно от европейските партньори. За мъглата
при взимането на важни управленски решения и опитите да бъде
приватизиран контролът върху парите от еврофондовете. Както и да го
гледа човек - нещата са синджир-марка навързани.
Наистина
лидерът на БСП каза и нещо важно: "Няма да допусна никакви
политически игрички да спънат България на финалната права от
присъединяването є към ЕС." Но точно тук възниква въпросът, какво ще
бъде присъединяването. Отложено, частично, с ограничения и предпазни
клаузи или достойно? Защото желанието и бодряшкото говорене са едно,
а реалностите - друго. По този повод лидерът на ДСБ Иван Костов
направи важна забележка: "Преди 7-8 години ние не искахме да бъдем
поставяни заедно с Румъния, за да не ни забави по пътя към ЕС. По
време на правителството "Сакскобургготски" бяхме поставени заедно, а
сега гледаме гърба на Румъния." Цитирам го, защото е факт, а пред
фактите боговете мълчат, но политиците трябва да отговарят. Затова
би било добре тройната коалиция, вместо да търси световната
конспирация на опозицията, да намери отговор на кроткото питане как
и най-вече защо се стигна до тук.
Какво се крие зад критиките на еврокомисаря
Както винаги
става дума за икономика и пари. Защото и двете глави от договора, за
които сме критикувани, са свързани с много пари. Голямата тревога на
ЕС за корупцията и безнаказаната престъпност не е заради красивите
моми на България, а заради отвратителната бизнес среда в държавата.
Не говоря дори за тревожните данни на официалната статистика, която
се колебае между 30- и 60-процентен дял на сивата икономика в
страната. Акцентирам върху невъзможността дори големи и мощни фирми
да играят стриктно по правилата. Бизнесът искал запазване на
статуквото. Кой бизнес го иска? Онзи, с мълчаливия първи милион,
чуждите инвеститори или ония мъченици, обединени под названието
"малки и средни". Ужасно е, че сред хората, които се опитват да
бъдат лоялни, все по-често държавата е сочена като мутра №1.
Това тревожи
партньорите ни в ЕС, а не политическите ежби. А ако вземем
земеделието, как може да се тълкуват политическото спиране на
приватизацията на "Булгартабак" и наливането на милиони за
технически култури, а не примерно за зърнопроизводство? Или
абсурдното забавяне на изграждането на система за ефективен
ветеринарен контрол на граничните пунктове? Нали ще ставаме външна
граница на ЕС. И всичко това се случва, когато вътрешните проблеми
на общността създават все по-негативни настроения сред европейските
данъкоплатци по отношение на разширяването. Затова е логично, че
след критиките на Оли Рен и докладчикът за България в европарламента
Джефри ван Орден заяви: "Европейската комисия може да откаже
предоставянето на средства за България, за да увеличи натиска за
осъществяването на реформи." Какво по-ясно послание искат нашите
политици?
Мила родна картинка
Ето как изглежда тя отвътре
ДПС прави
национална конференция, на която лидерът Ахмед Доган направи втора
тактическа и първа стратегическа грешка. След като натресе на
обществеността разбирането си за обръчите от фирми, сега задълба
теорията си с твърдението, че те противостоели на олигархията. Тук
човек би могъл и да се усмихне под мустак, ако се опита да отмине
дребната подробност, че над 50 процента от парите, очаквани от
еврофондовете, ще бъдат под контрола на ДПС. Стратегическата грешка
на Доган беше атаката срещу медиите и той тепърва ще бере ядове
заради нея.
Добра новина дойде от Рим, където четирите най-значими представители
на дясното пространство бяха принудени от лидерите на Европейската
народна партия да загърбят куклите и парцалките и да сложат
подписите си под документ за общ кандидат за президент. Ако това е
началото на нещо по-значимо, то ще е добро и за управляващите.
Липсата на алтернатива никога не е водила към добра политика. За
сведение на премиера Станишев искането на вот на недоверие също е
демократична и здравословна процедура.
От своя страна
бившият колос СДС се готви за национална конференция и мисли за 15
години напред. Да имаш визия за бъдещето е чудесно, но не трябва да
се забравят активните действия сега, когато стратегическият проект
на България е поставен под въпрос. Дано темата не изпадне от дневния
ред на конференцията.
И не на
последно място се появи генерал-кметският ГЕРБ. С неговото раждане
започва поредното мощно разместване на политическите пластове. От
факт Бойко Борисов се превръща в непреодолим фактор, стига да не
проиграе глупаво картите си на територията на столицата.
На този фон ми
е трудно да си обясня вътрешната пасивност на БСП и НДСВ като водещи
формации в коалицията. Статичен е и президентът, който акушира на
нейното раждане в амбициите си за втори мандат. Офанзивата по
европейските столици е хубаво нещо, но пълноправното и достойно
приемане на България в ЕС се кове тук. И в основата му са редът,
икономиката и повишаването на стандарта на живот.
Това ги
интересува в Брюксел.
|
