|
Лошо, Седларов, лошо... Крилатата фраза на симпатичния мошеник,
въплътен великолепно от Тодор Колев, изникна в съзнанието ми след
поредния рунд от абсурдния спектакъл, разиграван от лидерите на
СДС. Чувствам се не просто омерзен, както пишеше един велик
американец, чувствам се омърсен. Защото за всеки, що-годе запознат
с политиката и в частност с процесите в синята партия, е ясно, че
всички приказки за разлика в принципите и идеологията на крилцата,
перцата и кълките не струват пукната пара. Става дума единствено
за междуличностни конфликти на махленско ниво, с които биха могли
да се забавляват зарзаватчийките на Женския пазар, но не и
политици, които на всичкото отгоре имат претенции за лидерството и
правото да управляват държавата.
Костов бил такъв, Костов бил онакъв.
Надежда била такава, Надежда била онакава. Хайде да видим за
какво, дявол да го вземе, иде реч в действителност. И двамата
настояват, че са последователни антикомунисти. И двамата твърдят,
че са заклети демократи. И двамата са се доказали като добри
държавници. И двамата са уважавани в средите на Европейската
народна партия, а Надежда Михайлова продължава да бъде неин
заместник-председател. И двамата имат една цел - дясно управление
на страната, в което да участват и да приложат вижданията си за
нейното бъдеще. И стратегията им е близка - ярка опозиционност,
коалиции след избори. Разликите могат да бъдат намерени в
тактиката. Е, кажете ми тогава, как заради тактически различия
можеш да пожертваш цел и кауза? Как "вътрешният враг" измести
истинските политически опоненти? Как изобщо в седесарска глава
може да се роди мисълта, че е по-добре БСП да управлява, за да се
провали заедно с държавата? Представяте ли си Румен Петков или
Румен Овчаров да поставят по този начин въпроса въпреки явните им
мераци да катурнат Сергей Станишев в подходящ момент? Не си го
представяте, нали? Защото при тях целта и стратегията имат
истинските си измерения и смисъл, а останалото са подробности.
Защото те се поучиха от прецедента със Стефан Продев, който
раздели партията им на червени мобифони и бабички, но не го
изключиха, въпреки че бяха вбесени. Той се оказа прав, но прави се
оказаха и онези, които го защитиха. Другите се провалиха при
управлението на Виденов - заедно с държавата. Помнете историята -
макар и нова.
Но всичко, казано дотук, е рамката
на срама. Защото най-тежкият грях на сините лидери е подигравката
с хората, които им вярваха и в голямата си част продължават да
вярват, че разумът им ще надделее. Да убиеш вярата е грях, не
по-малък от отнемането на живот. Над два и половина милиона
българи приеха синята идея за своя. С идиотските си разправии
лидерите на СДС са на път да разстрелят и вярата, и самата идея. И
тогава ще дойде пак чичко милиционер и ще им каже като на дребни
мошеници: "Лошо, Седларов, лошо." Де да беше на кино. Но не е.
Иван Ибришимов в "Още инфо"
|
