|
Отказът на лидера на СДС да се
включи в битката за президентския пост не може да бъде приет
еднозначно, защото Петър Стоянов прие едно от най-трудните
решения в живота си. Сега хардлайнерите от СДС ще се вайкат, че
водачът им е капитулирал пред Иван Костов, а преторианците от
ДСБ ще потриват злорадо ръце. И едните, и другите дълбоко ще
сгрешат.
С хода си Петър Стоянов показа
политическа мъдрост и държавническо мислене, на каквито рядко
сме били свидетели през последните 60 и кусур години. Първо, той
демонстрира почтеност и ни напомни, че обединението на десницата
за него е по-важно от личните му амбиции, нещо, което беше
декларирал на конференцията на СДС при избирането му за
председател. Второ, с постъпката си, мога да се обзаложа,
Стоянов ще увеличи рязко връщащото се доверие към синята партия.
Трето, той показа отново лицето си на държавник от класа, защото
България има болезнена нужда от дясно управление, а първата
стъпка към него е консолидацията на позициите на ДСБ и СДС.
Четвърто, той доказа, че Е, като посочи причините за оттеглянето
си, но не остави място за обида и сантименти, а тръгна в атака
за налагането на общия кандидат на десницата. Има и пето, и
шесто, и седмо, но да спрем до тук.
С безпрецедентния си акт Петър
Стоянов отново ни напомни, че в политиката трябва да се носи
отговорност. Днес мнозина празноглавци свързват личността му
единствено с непремерената реплика за "разбитите авари" и
излъганата му надежда, че е логично един монарх да подкрепи, а
не да руши демокрацията. На тях явно е нужно да им се припомни,
че заслугата на президента Стоянов за българската позиция за
Косово и за приемането на страната ни в НАТО е не по-малка от
тази на Иван Костов. Фактите са си факти, а незнанието,
умишленото им неглижиране или откровено манипулиране може да
стават за кръчмата, но не са препоръчителни в голямата политика.
Открай време в България
разстоянието между осанна и разпни го е пренебрежимо малко.
Затова и големите ни политици са кът, а държавниците съвсем.
Десет години след изборната си победа през 1996-а Петър Стоянов
ни убеди, че дясното послание "Той е" не е изгубило съдържанието
си. |
