|
Живял някога един цар, мъдър и
справедлив. Но бил куц с единия крак, едноок и гърбав при това.
Същият обявил художествен конкурс за портрет, на който недъзите му
да не личат толкова явно. За победителя определил награда -
половината царство и дъщеря си. Загубилите губели главата си.
Много глави паднали - жив художник не останал в царството освен
един социалистически реалист. Той нарисувал царя на кон по време
на лов. Куцият крак не се виждал зад коня, сляпото око било
примижало, а вдигнатата за стрелба пушка и лакътят прикривали
гърбицата. След края на разказаната история навремето се вдигаше
тост за силата на соцреализма в изкуството.
С искането си на вот на недоверие
днес Станишев и компания пренасят принципите на соцреализма в
политиката. Само че огледално. Не че царят е читав, ама остава
усещането, че основната им грижа е самите те така да се изрисуват
пред обществото, че да не се видят срамотиите им.
С парламентарното отстрелване на
Симеон примерно трябва да се отклони вниманието и да се забрави
петролното петно на Садам. С вдигната за стрелба пушка да се
прикрие гърбицата от провалите на предишните управления на
Луканов, Беров и Виденов. С търсенето на подкрепа във всички
посоки да се осигури патерица за куция крак. Останалото е малко
социална риторика, подправена с автентичен популизъм.
Всъщност шансът вотът да мине е
чисто теоретичен. С допуснатата от Станишев възможност за бъдещо
коалиране с НДСВ случващото се придобива гротесков оттенък. Дай да
ги бутнем, пък после ще ги изправим. Ами те и сега са си коалирани
- двама министри, един заместник, хора на възлови постове в
специалните служби и държавната администрация - не е шега работа.
За президентската институция е излишно да се споменава.
Социалистите няма да получат
подкрепа от основните опозиционни сили, работодателите в пряк
текст изразиха несъгласието си и им обърнаха гръб. На какво
разчитат тогава - да стане чудо, СДС и хората на Костов да се
направят на по католици от папата, за да демонстрират
опозиционност, а нововремци да скочат от десет метра в празен
басейн. Пак социалистически реализъм?
Не, не е така. По-скоро става дума
за доста посредствен политически пи ар, зад който с голяма
вероятност стои генералското движение на БСП. Защо стои ли -
защото и неговите членове искат чудо. Защото искат да използват и
най-малкия шанс да разклатят държавата и да я препънат на
последната отсечка преди членството в НАТО. И естествено, защото
искат властта. Цялата власт и нищо по-малко. Не че са гладни, но я
вижте в Русия какво правят колегите им.
А иначе вотовете са неотменим
атрибут на демокрацията. |
