|
Когато говорим за преяждане с
власт, обикновено визираме Ахмед Доган, ДПС и обръчите им от
фирми. Така е, но не е съвсем коректно, защото преялата с власт
партия всъщност е БСП. Нейни креатури са президентът Георги
Първанов, председателят на парламента Георги Пирински, премиерът
Сергей Станишев, главният прокурор Борис Велчев, омбудсманът на
републиката Гиньо Ганев и още и още…
Всички власти в държавата
принадлежат на една партия, която се води на думи лява, но
провежда консервативна дясна политика. Доста шизофренна
ситуация, както и да я разглежда човек. Последното доказателство
за твърдението ми е похвалното решение за сваляне на данъка
печалба до 10 процента, нещо, на което не се реши нито едно от
предишните правителства.
Кусурите на БСП са три. На първо
място е нежеланието да бъдат вкарани в нормални параметри
отношенията с Русия. Тоталната енергийна зависимост на България
може да има тежки политически последици и няма нито едно логично
обяснение за отсъствието на страната ни в полската инициатива за
енергийна независимост на Евросъюза от руските доставки. Нещо
повече, изграждането на АЕЦ "Белене" с руски реактори вещае
проблеми дори след 20 или 30 години.
На второ място е неистовата жажда
на БСП за власт. За власт на всяка цена, без да се съобразява с
реалните настроения в обществото. Великолепен пример са
президентските избори. Георги Първанов сигурно ще управлява
втори мандат, но вижте кои стоят зад него. И то не като партийна
принадлежност и убеждения, а като етно-демографска
характеристика: около 1 милион пенсионери, двете основни
малцинства - турци и цигани, и едва 200 хиляди "други". При
активност под 50 процента на първия тур това не е мнозинство,
което дава легитимност и самочувствие.
На трето място е отказът на БСП да
се помири с историята. Неистовата съпротива срещу отварянето на
архивите на комунистическите специални служби и камуфлирането на
издевателствата след деветосептемврийския преврат през 1944 г.
са показателни за мракобесието, на което е бил подложен
българският народ в течение на 45 години.
В този смисъл решението на Сергей Станишев за номинирането на
Меглена Кунева за еврокомисар е приятно изключение и достойно за
адмирации събитие. |
