|
Изумително беше
поведението на небезизвестната депутатка от БСП Татяна
Дончева в студиото на Би Ти Ви на 3 януари заранта. Пред
спокойната и усмихната водеща Ани Цолова се беше
възправила същинска хала - фучаща, бълваща огън и жупел.
Въпросната дама ми напомни
един брадат виц, в който се разказваше за шахматна
партия в столичен ОФ клуб. Там срещу международно
признатия гросмайстор Иванов, с белите фигури, се
опълчил махленският майстор Петров. На добре построената
Сицилианска защита на гросмайстор Иванов махленският
майстор Петров отговорил с прав удар между очите. Това
очаквах да се случи на екрана, след като г-жа Дончева се
разлюти.
Няма да открия нито
топлата вода, нито велосипеда, като кажа, че
журналистите и политиците са като скачени съдове. Не
можем едни без други. Какво да пише журналистът, ако я
няма солта на земята - политиците. За какво им е на
политиците политиката, ако ги няма журналистите с
техните микрофони и камери. Ако ги няма дори ония, които
играят основно функцията на пощенска кутия, но обират с
политическа благословия най-високите призове.
Малко ли журналисти се
изкушиха да управляват съдбините народни и малко ли
политици се приютиха при братята по перо след
криволиците на кариерата си? Това е положението - можем
да се любим и разлюбваме, можем да се атакуваме и
критикуваме взаимно, но кой каквото ще да говори - на
практика сме като Белчо и Сивушка и една нива орем.
Затова в случая не е важно дали прословутият Вальо
Топлото е прав или крив. Не ме интересува омесен ли е
министър Румен Овчаров в цялата свинщина. Интересува ме
защо и как се случи така, че любимката на публиката
независимо от цвета й Татяна Дончева се държа като зле
поддържана чалгаджийка в "Шоуто на Слави" и изрече за
минути повече глупости от всичко, което пиперливият й
език е изръсил през годините.
Простено да й е.
Но нека се разберем за
едно - въпросите задават журналистите, а политиците
отговарят. Ако не могат - или са се оцапали здраво, или
не стават за политици. Защото големите политици обичат
трудни, дори гадни въпроси. Тогава си проличава
величието им. Няма да давам примери, те се знаят.
|
