|
В член 41 на Конституцията на
Република България е записано:
1. Всеки има право да търси,
получава и разпространява информация. Осъществяването на това
право не може да бъде насочено срещу правата и доброто на другите
граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред,
народното здраве и морала.
2. Гражданите имат право на
информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които
представляват за тях законен интерес, ако информацията не е
държавна или друга, защитена от закона, тайна или не засяга чужди
права.
Кратко, ясно и... доста обтекаемо.
Защото два закона, единият за достъпа до информация на гражданите,
а другият - за класифицираната информация, които би трябвало да
въведат необходимия ред при ползването на това основно
демократично право, първо се сблъскаха с текстовете на
Конституцията, а после и помежду си. Така се стигна до
необходимостта шефът на Държавната комисия по сигурността на
информацията Цвета Маркова да поиска за ДКСИ "контролни и
ръководно-методически правомощия", за да може да издава
"задължителни указания" какъв гриф да носят конкретните документи,
за да не се злоупотребява с понятия като държавна тайна,
секретност и т. н. Струва ми се, че г-жа Маркова е права поне по
три причини.
Първо, в България вече сме свидетели
поне на няколко случая, в които ведомства и служби спекулират с
правото си да засекретяват. Примерно - отказът на министър Милен
Велчев да оповести Договора за митниците с "Краун Ейджънтс"
(отменен от ВАС) и отказът на МВР и НРС да разсекретят резултатите
от проверката за "Петролгейт", свързана с евентуалното финансиране
на БСП от Садам Хюсеин. Още повече, че и президентът Първанов, и
ръководството на социалистите настояха докладът да бъде оповестен.
Второ, безспорна истина е, че на
света няма специална служба, която да подава информация с желание.
Това се отнася в пълна степен и до частните фирми и държавните
учреждения, които също са виртуози в мотивацията на отказите си.
За съдебната система да не говорим - там така се барикадират зад
членове и параграфи, че става страшно.
Трето, забраната за достъпа до
досиетата и архивите на бившата ДС, която е, меко казано,
съмнителна от правна гледна точка, предизвика крайно негативни
реакции сред широки обществени кръгове и доведе до обвинения за
ограничаване на фиксираните в Конституцията демократични права на
гражданите.
Всичко това означава, че законовата
рамка в информационната област и правилата за прилагането є са
твърде несъвършени и наистина се нуждаят от спешна промяна.
Добрата новина е, че до момента
оценката на Брюксел за работата на ДКСИ била отлична, а издаването
на сертификати за достъп до тайните на НАТО вървяло гладко.
Аплодисменти! |
