06-04-2004

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов

6 април 2004 13:30

Алиансът и свободата

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

Беше време, когато велики български карикатуристи си вадеха хляба като показваха как янките, в униформи по руски тертип, се напиват с “Coca Cola” и плетат крака край местни патриоти – черни, жълти или пембени, в зависимост от мястото, където агресират.

Дойде време, когато ни е неудобно да изписваме имената на съответните автори, от уважение към възрастта им, и да се молим едновременно за нашите, български войни, и за американските им “братя по оръжие”, когато защитават заедно по света общочовешката кауза на свободата и демокрацията. Много трудно е след половинвековна комунистическа психотерапия да осъзнаеш, какво точно се случи с България преди дни. Едни казват: “Случи се чудо”! Други тихо си казват: “Успяхме”. Въпрос на род, възпитание, начин на мислене и убеждения.

Изборът и мотивацията

Няма да разсъждавам по въпроса “какво означава теоретично членството в НАТО”. Ще повторя нещо, което вече съм писал. За България това е :

- Връщане към евроатлантическата цивилизация и нейните ценности, с двустранния ангажимент за работа и взаимодействие с най-развитите страни в света.

- Получаване на най-големите възможни гаранции за национална сигурност и защита на суверенитета.

- Откъсване от сивата зона на Балканите и превръщането ни заедно с Турция, Гърция и Румъния в основен стабилизиращ фактор в региона, на фона на размириците и нестабилността на западните Балкани и в също близкия Кавказ.

- Откъсване, както и да го наричат политици и дипломати, от орбитата на Русия и възможност, за първи път да изграждаме взаимоотношенията си на равноправна и коректна основа.

- Достъп до най-ценната информация, до най-високите технологии и “ноу-хау” на планетата.

- Най-сериозните гаранции за чуждестранните инвеститори, за парите и правата им у нас.

- И почти накрая слагам най-важното: Членството в НАТО е политически борд. Първото забележимо следствие от него ще бъде изчезването на ченгетата от бишата  ДС от постовете, които заемат в момента. По-важното е, че вече ще бъде много по-трудно неподходящи хора да заемат възлови длъжности, независимо коя политическа сила управлява държавата.

- С горчиво чувство за хумор отчитам също, че финансовите босове на БСП ще мислят вече много повече за пари, отколкото за идеология. Несправедливо е, но е по добре така, отколкото пак да се опитват да ни хвърлят в обятията на мечката.

Митът за “бедният роднина”

Покрай шума около присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте бивши сателита на СССР, световните агенции, които не подлежат на санкциите на българския закон за класифицираната информация, публикуваха някои данни, от които произтича интересен извод – България е втората, а може би и първата, по военна мощ държава, от новите съюзници. С предварителната уговорка, че като модерност на въоръженията, спрямо останалите седем, страната ни е номер “1”, обърнете внимание на следното:

- Словения притежава 6400 професионални военни, 18000 резервисти  - (професионалисти запасняци), няма военноморски сили и изстребителна авиация. Военните разходи на държавата са 1,8 % от брутния вътрешен продукт (БВП).

- България разполага с 45000 войници и офицери, около 100000 резерв, мощна, но поостаряла техника във всички родове войски и отделя 2,6 % от БВП за отбраната си.

- Румъния поддържа 93000 армия, една трета от тристата хиляди по времето на Чаушеско. Има същите проблеми с подновяването на въоръженията като нас.

- Естония предлага едва 4000 военнослужещи, разходите й възлизат на 2% от БВП.

- Литва е по-силна: 12000 под знамената, 2,01 разходи от БВП.

- Латвия, според възможностите си – 6500 войни, 2% от БВП.

- Словакия, значително по-корпулентна: 26400 души армия, половината вече професионална, военен бюджет 2%.

Това е положението. Сами преценете къде е България в този списък и имат ли място хленчовете на висшите мундари за съкращенията до 39 хиляди щика и писалки, на фона на състоянието на държавата.

Цивилизационният избор

Когато президентът Петър Стоянов въведе този израз в обръщение, пагонлиите объркаха “цивилизационен” с “цивилен”, а неграмотниците, дори “храбри черноризци”, с “цивилизован”. Въпрос и на обща култура. Но точно от тук тръгва разбирането за случилото се сега. В реперната си книга “Новата цивилизация – политиката на третата вълна”, Алвин и Хайди Тофлер пишат: “ Символ на първата (вълна - б.а.) е лопатата, на втората – конвейрът, а на третата – компютърът.” Съвременната военна сила на Америка се управлява от “третата вълна” и затова САЩ се оказаха едноличен лидер в света, твърдят авторите, и са прави. Само преди дни на българския пазар излезе последната книга на един от най-големите американски военни експерти – Брус Бъркуиц, под заглавие “Новото лице на войната”. Той залага в основата на теорията си за успеха също информационните технологии. Близко е до ума, защо цивилизацията на демокрацията се превърна в цивилизация на информатиката. Връзката наистина е елементарна: Тоталитарното общество, каквото и да е то в сърцевината си, не търпи свободната информация и информираността на обществото. Информацията и демокрацията са сиамски близнаци.

Затова освен сигурност, демокрация и огромни технологични възможности, НАТО ни дава преди всичко свобода. Поемете дълбоко възух и се почувствайте малко по-свободни от вчера. Това е.

Текстът е отпечатан днес в "Детонация"

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо