09-04-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов, Кеш

9 април 2004 15:05

Денонощно притеснение

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

Тиха уличка в квартал "Лозенец". От двете страни са паркирани автомобили, между които със зор може да се промъкне друга кола. В близост има няколко офиса, за които съкварталците говорят, че са на мутренски групировки. Има и две "кръчмета", в които се събират добре облечените бизнесмени с кохорти охранители. В пикови часове шофьорите използват уличката за избягване на задръстванията по околните големи кръстовища. Точно в такъв час едно произведение на изкуството на "Мерцедес", блестящ черен джип, е спряло по средата. Супермен да си - не можеш ни да го заобиколиш, ни да го прескочиш. За минути зад него се нареждат двайсетина коли. Пищят клаксони. Един "водач на МПС" не издържа и тръгва към джипа с изконни български думи, в които преобладава родовото мислене. От джипа слиза левент в черно, запасан с патлак като базука. Волнодумецът прави кръгом, клаксоните замлъкват. След минута изискана хубавица с излъчване на фолкмадона нехайно излиза от близкото кафене, юнакът с патлака отваря вратата на джипа и след миг уличката се отпушва. Няма КАТ, няма полиция, става тихо. Това се случи в действителност пред очите ми на 7 април.

"За мен е насилие всеки ден да се говори, че хора на Клюна стреляли по хора на Баретата или че за да пие едно кафе, някой от тях е запречил с джипа си цяла улица." Това пък са думи на ген. Бойко Борисов, произнесени на същата дата.

Не вярвам народният генерал да е присъствал на описания по-горе конкретен случай, но вярвам, че самият той неведнъж е бил безсилен свидетел на подобна гадост. Не е чудно - след като стотици задържани на местопрестъплението мутри са на свобода, какво означава някакво неправилно спиране. След като известните на целокупна България наркобосове се гаврят всекидневно с държавата, защо парламентарните им лобисти да не приемат закон, с който болните деца, вместо да бъдат лекувани, са пренасочвани към затвора. От който ще излязат като завършени престъпници. Защо, когато отвлекат някоя свързана с групировките личност, се вдига медиен шум до Бога, а когато изчезнат един безработен телевизионен журналист и съпругата му, се говори под сурдинка?

Причината е една и съща. Бандитите имат могъщи покровители и не им пука от нищо. Затова генералът стигна до абсурдното "денонощно притеснение". Главният прокурор бил разпоредил. Няма лошо. Нека ги притесняват до дупка.

Но все си мисля, че ефектът би бил далеч по-голям, ако някой притесни корумпираните политици, прокурори, съдии и полицаи, които са на мутренската хранилка. Денонощно да ги притеснява, сън да не ги хваща. Тогава ще последва принципът на доминото. Добре облечените бизнесмени, щат не щат, ще се спотаят, мутрите ще кротнат или ще търкат нара. И народът ще миряса.

Знам, че звучи утопично при това управление, но пък е красиво.

Действай, генерале!

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо